|
Нещо май съвсем си се оплел. Аз твърдя нещо за принципа на неопределеност. Таратулко ти обяснява как се смятат вероятности.
А какви си ги наплел в този пост..., явно показва колко ги знаеш нещата. Погледни само:
"Съотношение на неопределеност на Хайзенберг е твърдение в квантовата физика, че мястото и импулса на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно. Но това се отнася за частици с маса в покой и не е за каквото ти дойде на акъл. "
Тц. Най-първата формулировка на съотношението е била между неопределеността на позицията и неопределеността в скоростта, и е имала формата:
Тук действително при частици с нулева маса се очертава проблем: неопределеността в скоростта е безкрайно голяма. Но, както казах, това е била исторически първата оценка - тя не се е съобразявала нито с резултата на СТО - че скоростта на светлината е константа, т.е. в нея няма неопределеност, нито се е съобразявала изобщо с понятието фотон. Малко по-късно Хайзенберг публикува коректната формула - в която вместо неопределеност на скорост, се съдържа неопределеност в импулса. Тази формула е приложима за всички квантови обекти. И може да се опиташ да забележиш - от този момент в квантовата механика престава да се употребява понятието скорост (освен в много малко изключения), вместо него се използва импулс. Много по-удобно е.
"При анихилация на електрон и позитрон се раждат два фотона с абсолютно еднаква енергия – факт.
Като измерим енергията на всеки от фотоните с малък детектор, то съгласно твоите грешно представи. В първия детектор ще измерим енергия различна от действителната (съгласно дрънканиците ти), примерно по малка с дадена стойност. "
Браво, почваш да шаваш с гънката!
Точно така, с всеки детектор ще измерим различна енегия. Това нещо се нарича експериментална грешка, и хората се сблъскват непрекъснато с него - независимо от размера на детектора. Толкова много е написано по тема оценка на грешките, че ми е чудно от кой свят падаш, като даваш такива примери.
Нещо повече, изобщо не е задължително при анихилация да се получат фотони с еднаква енергия. Еднакви са енергиите само в системата, свързана с центъра на масата на анихилиращите частици. Лабораторната система, в която се мерят енергиите обаче, не съвпада със системата на центъра на масата в общият случай. Така че не само процесът на измерване ще е причината за различната енергия, получена за всеки фотон - те изначално ще имат различна енергия. Но това вече е видсш пилотаж за теб май.
"Но за да е в сила закона за запазване на енергията (ЗЗЕ) във втория детектор измерената енергия трябва да е по голяма със съответно същата стойност. (Можем да приравним измерването с ускорение на частица с маса в покой за да е по реалистично разглеждането.) "
Законът за запазване на енергията е абстракция от конкретните резултати на човешкият опит. Едни умни глави са преценили, че независимо от грешките, с които задължително измерваме нещата, има някаква закономерност зад тях - например липсата на тренд. Тоест, ако се абстрахираме от тях, в някакви идеални условия, то ние ще установим точният закон. И в твоят опит е така - при някакви идеални условия, измерител с безкрайно голяма апертура например, ти ще можеш да измериш безкрайно точно енергията на фотона. Без такъв измерител, вече ти сметнах какви са ограниченията.
Това циклене на елементарни положения от експерименталната физика, не ти ли показва смели пропуски в знанията ти? Както онези, с които се хвалеше пред Минчо
"Въпроса е, че няма логика по която детекторите да измерят различни енергии така, че ЗЗЕ да остане верен дори и в нелепите твърдения на оная част на КМ. "
Има логика, и тя се нарича шум. Измерването като процес е съпроводено винаги с шумове, които довеждат до грешки в това измерване. Винаги! И колкото и да се бориш с шума, има долна граница, наречена квантов шум. Това е шумът, който не може да се елиминира с никакви технически средства. Рой Глаубер прекрасно го е обяснил. Амо кой да го чете...
"Нямаш преносител който да казва на примерно втория детектор, детекторите не си говорят, примерно: Първия - аз съм измерил по малка енергия, така че ти гледай да я нагласиш някак си така, че да измериш по голяма. Това може да стане само с вуду магия, но това вече не е физика, не е наука а папагалщина на нещасници които не разбират същността при измерване. "
Няма преносител, верно. И въпреки всичко измерителите измерват различна енергия - ако ще в третия, ако ще в десетия десетичен знак - но винаги е различна. Има една шега - ако измерват еднакво, значи някъде има грешка в експеримента
Ха сега си обясни какво е това вуду... Много ти е смахната представата за науката, затова все на магии те избива.
"А съвременните лазери вече излъчват фотоните с завидно еднаква енергия: "
Както вече ти набивам канчето от много време, проблемът не е в излъчването (макар и там да го има), а в измерването. Два фотона от един и същи лазер да се напънеш да измерваш, ще получиш различни резултати, а ти си тръгнал да гледаш към различни лазери. Ми озапти се де, лазерите излъчват на база спектрална линия, тази линия има естествена ненулева ширина, т.е. и фотоните в един и същи лъч от един и същи лазер са с различна енергия. Каквои остава за други лазери. Тя затова и кохерентността при лазерите също е крайна.
"Ако двата датчика са на светлини години един от друг, то измерването което е реално отдаване на енергия от фотон на някаква материална система ще промени и енергийното състояние на вселената в местата където става измерването (отдаването на енергия от фотона). Т.е. глуповатото ти твърдение ще доведе до нееднородност на вселената (за милиардите години време на съществуването си) с много лоши последици каквито не се наблюдават, и т.н. "
За тебе всяко твърдение, различно от ограниченото ти познание, е глупаво. При това не се опитваш да мислиш изобщо. Каква нееднородност във вселената, какви торби с цимент? Айде пак - каква е разликата между величината на реалната енергия и числото получено в резултат на измерването на тази енергия?
Ти май забрави за какво ставаше дума, а? Нали експеримент искаш да правиш, в който за да докажеш нещо, трябва да измериш нещо друго? Именно минималната грешка в измерванията се определя от принципа за неопределеност. Именно този принцип е това, което не позволява такъв експеримент да бъде извършен.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`Редактирано от Герисъм на 01.07.15 23:40.
|
Re: За балона на чичко Митко [re: polu]
