"...От което фотоните достигнали до фотоумножителя, преминаване от средата въздух към средата прозорчето (стъкло) на фотоумножителя винаги има отразени фотони. Които фотони така да се каже се размотават помежду многото прозрачни оптични средства които се използват при експеримента. (Размотаването на фотоните е сложен процес и зависи от много параметри.) "

Когато се работи при малки интензивности, в режим на единични фотони, няма такава опасност. Фотонът или ще мине и ще се регистрира от фотоумножителя, или ще се отрази.

Ти сам си противоречиш бе човек, не се ли усещаш какви глупости хортуваш, та да те взема на сериозно и да ти смитам. В първото изречение казваш едно ““““при малки интензивности“““““ а в второто си го опровергаваш “““““ или ще се отрази ““““. На каква основа е измерването (БРОЕНЕТО на 10-те статистически фотона), естествено с фотоумножителя от който ще се отразят част от фотоните. Е щом от фотоумножителя се отразяват част от фотоните, то той не ги БРОИ ВСИЧКИТЕ. И на каква основа тогава дрънкаш за режим на етнични фотони.
Т.е. два фотона (или много повече) може да са се намирали в П.П. едновременно, но единия от тях се е отразил от прозрачното покритие на фотоумножителя и не е ПРЕБРОЕН.

И всичките ти глупости по надолу рухват като пясъчна кула.




Колкото и да се размотава, времето му за "размотаване" е с много порядъци по-малко от средното време на следване на фотоните.
Пак старите глупости на нов глас, като беше чичко Митко с балона, говореше за периодичност от 2 микосекунди, а сега го преименува на ““““ следване на фотоните‘‘‘‘‘‘‘‘.
Колко пъти да ти казвам, че това е статистика и фотоните не минават като метрото на определено време а хаотично.





коефициент на отражение на непросветленото
стъкло 4% = 0.04 Пак лъжеш бре юнак, на просветлено е 4% а на непросветленото повече от общият брой паднали фотони ще се отразят. Да приемем, че това е и количеството фотони, които ще се опитат отново да влезат във фотоумножителя след това отражение.
Не е задължително да се опитат отново да влезат във фотоумножителя. Това е случаен процес може да не достигнат до него, ама що ли ти пиша като няма нищо да разбереш.



Такива каскадни отражения имат значение само в тънки оптически елементи, като плоскопаралелни пластинки (на тяхна база работи интерферометъра на Фабри-Перо). Такива пластинки са изключително тънки, части от милиметъра. Общи приказки за каспичанската гара.


Ако сравниш това със средно 600 метра, които фоптонът изминава за средно 2 микросекунди, виждаме, че това лутане на фотона не може да го докара до положение да се конкурира във времето с друг фотон.
Колко пъти да ти казвам, фотона не минава перодично като влаковето на метрото. Тези 10 фотона (не точно преброени) са статистика от което лутането вече не е такова. Но няма и ограничения за лутането никакви, поне теоретично.



"В експеримента на Мандел (а и в всеки експеримент с оптически пособия) има много прозрачни оптически пособия от които се отразява така разглежданите размотаващи се фотони. Процеса е сложен и съм го нахвърлил само схематично. Тези фотони могат да обяснят резултатите на експерименти с които се „гордее“ вКМ. "

Направих ти по-горе сметката ако имаме условия за систематинчно отразяване.
Ти и сметки, това е несъвместимо.



"Затова и не търся точно решение на задачата (за срещите в П.П.) само на основа статистика за едновременност. Отразените фотони дават допълнително много по голяма вероятност. А участват и много други фактори за които не съм споменал а и не им е мястото в тази тема. "

"Много по-голяма вероятност" от колко? Числото моля
Ням да стане, няма да се вържа, нямам време за губене.