"Ялови са естествено. Разискваме неопределеността а ти доказва твърденият си пак с мантрите за неопределеността, което е меко казано смешно. "
Тая работа не става с разискване. Квантовата механика не с разискване, а с обяснение на експериментите се е наложила. Съотношението за неопределеност е базово нейно следствие, неотделимо от понятието фотон - има квантова механика, има фотон, има неопределеност, няма неопределеност, тогава класическа механика и няма фотони за цяр. И като такова базово следствие (многократно потвърдено експериментално), сме длъжни да правим оценки на негова база винаги.
От тук е една крачка условията за интерференция да се свържат с неопределеността, и експериментът на Мандел го потвърждава. И тъй като тази връзка ти се губеше, аз просто количествено ти показах как работи - не можеш да направиш експеримент с интерференция, който да противоречи на неопределеността. Връзката не може да се разкъса. Ако толкова си ербап, направи експеримента и докажи, че не съм прав. Но само с приказки колко велик експеримент си бил измислил - не нам.
"Абе нещасник, измерената константа на Планк е с точност много порядъка след десетичната запетая, да ти говори нещо това,"
Абе мърльо рошав, що се мъчиш с квантова механика, като не ти е ясна по принцип? Всяка величина в квантовата механика може да бъде определена неограничено точно, зависи само от техниката - и честота, и енергия, и положение, и планковата константа. В случая става дума за нещо съвсем различно - за определяне на две величини - енергията на фотона и мястото му. Е, и двете едновременно не може да се определят точно - или мериш точно енергията, с неточно мерене на мястото (интеррирана интерференчна картина, нищо демек), или мериш точно мястото, прописвайки ясно интерференчната картина, но за сметка на енергията/честотата. Това са А и Б на съвременната наука.
"При точното измерване на константа на Планк това е ставало с аперетура милиметри (нека са сантиметри). "
Естествено. Константата на Планк не е величина, описвана с некомутиращи оператори, тя е просто константа. Никаква връзка с апертури и т.н. Моите сметки не се отнасят за нея, а това че ти си мислиш обратното, показва колко ги разбираш нещата. Какви експерименти си тръгнал да мислиш, като нищо не ти е ясно?
"Каква долна теоретична граница, каква площ?. На какво основание? По каква логика смяташ това ,че си излъгал grg, не е аргумент а трябва да те е срам.Ти не се ли усещаш какви глупости си сметнал, а се сърдиш като не щипана мома като те обиждат. "
Логиката е елементарна. Съотношението на неопределеност свързва неопределеността в импулса (за фотона - в честотата, енергията) с неопределеността в размера на областта, в която е локализиран. Точна локализация - неточен импулс, и обратно. За да имаме ясна интерференчна картина, трябва да знаем възможно точно мястото на всеки фотон в двумерната картина. Ако не знаем точно, получената картина е осреднена по голяма площ и интерференцията се губи. Това което съм сметнал показва, че за да достигнеш различимост на нужната разлика в честотите, трябва да осигуриш една достатъчна площ върху която да пада фотона. За 1 см/секунда доплерова скорост се оказа площа 2х2 километра. Ако е по-малка, не можеш да отличиш такива скорости и свързаната с тях честотна разлика. Това е, никаква философия няма в използването на съотношенията.
Самите съотношения това и дават - връзката между долната граница на точност на всяка от величините, свързана с квантовият шум. Под тази точност е царството на шума, не можеш да работиш и да мериш със сигурност каквото и да е.
Предполагам цялата тази истерия е, по причина че никога не си обръщал внимание на тези съотношения? А те са фундаментални, много неща се определят чрез тях.
"А сметките които си направил, могат да мината до къде за това къде ще попадне фотон при интерференчна картина (на кое место по картината), но в случая ти не разглеждаш ъгъла които сключват двата лъча демек никакви сметки не си направил"
Ъгълът е подобна бира, но в случая за твоят експеримент не ни се налага да го ползваме. Той не иучаства в оптическата ти схема и в случая няма значение. Пък и задачата е съвсем друга - да ти покажа, че чрез опити да определиш пътя при нулев ъгъл (ето го къде е, два паралелни лъча!) манипулирайки честотата, гърмиш.
Тва е положението, и няма мърдане от него.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|