|
"Това ли ти е проблема (не, че съм очаквал да пишеш по същество), и ако е това защо не започна да показваш с кое не си съгласен на описанието как заменяме лазерите с обикновени огледала и т.н. "
Това е проблем, да. Защото в зависимост от използване на едно такова огледало може да получиш интерференция с един лазер, може и да не получиш. Не ти знам знанията по оптика, затова следващите си разсъждения съм изградил на предположението че това огледало е правилно поставено - като двойно паралелна пластинка, а не в ролята на светоделител. Е, предполагам, ако ти беше ясен този проблем, нямаше да се репчиш така на написаното от мен.
"Описал съм го и това е напълно достатъчно да се разбере какво се променя по чертежа кои условия остават и т.н. "
Ами само споменаването на някъде поставено огледало не е достатъчно в случая - може да има, може да няма интерференция. От описанието ти не става ясно каква е ситуацията.
"Полупрозрачно огледало е ясен термин, защо философсваш а не пишеш по същество. "
Именно, стандартното му ползване - да разделиш лъча на две, не е достатъчно, за да стигнеш до интерференция. Какво повече по същество очакваш?
"Затова и имаме динамична (пълзяща) интрференчна картина върху екрана която може да се наблюдава с очи. Не се прави на олигофрен и прочети какво пише в първия пост за разглеждания случай: "
Тъй.. И след като нямаш висок коефициент на кохерентност, доколко очакваш че можеш да го влошаваш. Докато успееш да разграничиш честотите извън грешката - например термичната ширина на спектралната линия? И дали когато толкова успееш да разграничиш честотите, ще ти са останали условия за интерференция? Това при хипотетичното условие че изобщо може да се говори за интерференция, когато мериш енергия. Виж оценките ми по-долу.
"А наблюдаването на такава (пълзяща) динамична интерференчна картина е факт за всеки който има представа за интерферометрите. "
Ами факт е, и ще ти кажа защо. Защото разликата в честотите води до биене на фазата - с честота, определена от тази разлика. И за да виждаш нещо, картината не трябва да бяга с голяма честота, демек разликата трябва да е нищожна, практически херци. Какво е способно да измери такава разлика? Освен самата интерференчна картина - нищо друго. Но измерването с картината ти дава само разликата, не кой фотон е по-енергетичен от другия. Демек отново си в лапите на квантовата неопределеност
"Глупости, не си ли виждал интерферометър докато се стабилизирава температурно. Не се ли усещаш, че ставаш смешен като подхвърляш каквото и да е само за да кажеш уж нещо. "
Какво общо има температурното стабилизиране на самият интерферометър? Промяната в геометрията му не е свързана с това, за което говоря.
"Глупости, след полупрозрачното огледало имаш разделени по интензитет два снопа със точно определен път. И в случая това е спорното и не можеш да го използваш като аргумент (идва от оная част на КМ с вуду магия която оспорвам). "
Проблемът е, че не знаеш коя част от началният снош по кой път ще тръгне. Погледнато от страната на фотоните, фотонът минава или само по единият път, или само по другият, ако тръгнеш да го мериш - например, както ти искаш да мериш енергия. При това положение няма интерференция никаква. А по кой път ще тръгне фотонът, е божа работа - в това се състои неопределеността в пътищата. За справка - опитът на Боте. Никаква магия няма тук, а само факти.
"Няма такова нещо - детектор само на единия път, как ти хрумна тази лъжа?
Начина за измерване на различната енергия на фотона е обяснен в края на поста. И теоретично е разгледана CCD камера която да заснеме кадър от интерфренчната картина като всеки пиксел от камерата измерва енергията на попаднал върху пиксела фотон. "
Това и очаквах. Как един пиксел ще измери една нищожна разлика в енергиите? Спри се бе, човек. Принципът за неопределеност, който не ти се нрави, твърди следното: колкото по-малка е апертурата на измервателя на честота, толкова по-голяма е грешката в измерваната честота (можеш да си го разпишеш чрез импулса). Правих преди време подобни сметки за grg, грешката може да достигне много при малък датчик, както искаш да използваш пиксела.
Ей сега я повторих сметката: за зеленият цвят, за стандартна CCD камера с пиксел 20 микрона, получаваш лимит на точност на определяне на честотата 0.4%. Това ще рече, че не можеш да различиш движение със скорост по-малка от 0.004 от скоростта на светлината, демек движение по-бавно в твоят експеримент от 1200 км/с. А се сещаш при такава скорост каква интерференция ще има, след като при съвсем слабо бутване тя се променя. Както виждаш, всеки опит за определяне на пътят унищожава интерференцията. Сещаш се и при такава честотна разлика на кое кукуво лято ще има нещо като кохерентност. Принципът на неопределеност казва, че е невъзможен твоят експеримент. Затова и ти предлагам - първо го извърши, после ще ни разтягаш локуми тук. Все едно си тръгнал да ни разправяш - "като се ускорим над скоростта на светлината, ще получим еди какво си". Има си закони, които ограничават тази фантазия.
И не тръгвай да отхвърляш оценките дето съм дал по-горе, а първо се опитай сам да ги получиш - просто е.
"Положението е, че не се мери както си го написал, а просто си лъжлю за да можеш да кажеш уж нещо."
Аз съм обмислил всички начини за мерене. Нямаш никакъв шанс :)
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|
Re: По същността за пътя на фотон [re: polu]
