Въпросът не е колко тона в секунда е са дебитите на "горещия" и на "студения" потоци - на "изпарение" и на "утаяване" - съответно.

Не се ли нарича "закон на гравитацията" това, от което след изпарение следва утаяване?

Нека в условната т.нар. "зона" на Слънчевата с-ма да не навлизат частици отдругаде и нека Слънцето е единствен источник на частици "прах" в тази зона!

Правилния въпрос е:
Кое определя, изхвърлените частици от Слънцето да се разделят с него завинаги?

- Пренебрегвайки магнитните полета, т.е. единствено в аспекта на гравитацията, това условие е: разпределението на техните начални скорости в радиална посока.

Е, ако знаем температурата на външните слоеве на Слънцето, можем да определим какво е разпределението на скоростите и каква част от цялата популация в хистограмата напуска "зоната" завинаги?

След това остава да се определи, каква част от останалата популация бива захваната от спътници на Слънцето завинаги.

Останалото количество - след по-кратък или по-дълъг престой в "зоната" - орбитата им ги довежда до взаимодействие с външните слоеве на Слънцето. Не ли? Защо?

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!