|
Интегралът ми е хубав и върши прекрасна работа. Дори без да се изчислява до край, с него можеш да оцениш равностойността на силата с която двете плочи си взаимодействат, което беше и целта на задачата.
"Къде ти е влиянието на втората плоча върху първата и измененото поле съответно, което ще взаимодейства със заряда и? "
Ако в интегралът замениш зарядът dq с който площа dS действа на зарядът Q със самият заряд Q, ще получиш интензитетът с който този заряд действа в точката в която е площа dS. Мисля че това е очевадно, затова и не съм го написал. Силата ще бъде съответно като умножиш и по dq=sigma.dS, и като интегрираш по цялата площ (пак същият интеграл, забележи), получаваш силата. Тъй като за всяка от силите стои произведението Q.dq или dQ.Q (редът идва от това кой на кого действа), се вижда че силите ще са еднакви - при всякакви случаи, дори при неравномерна плътност на зарядите.
"Или ти реши просто да драснеш така нещо за авторитет "
Това е просто вторичен ефект от това което съм драснал
"Със електричния поток се смятат нещата. Казах ти го още в началото, ама нали резултата не ти изнася и ти веднага сви в трета глуха с тези интеграли"
Ами нали получихме с интегралът същият резултат за безкрайна равнина, както и с електричният поток? И ако се вгледаш в детайли от къде произлиза интегралът , участващ във формулата за потока, ще стигнеш до интегралът който аз ти предлагам, което и обяснява защо двата метода са длъжни да дават еднакви резултати. Просто теоремата за интегралът е по затворена повърхност, докато крайна плоча не може да се разглежда като такава особено по крайщата, затова и не се получава коректно с поток - там трябва да въвеждаш криви цилиндри, което веднага ще те снесе на моят интеграл.
Ето ти формулата за потока от която се вади теоремата на Гаус:
Ако се вгледаш внимателно, разликата с интегралът с който аз работа е, че този е по затворена повърхност, докато моят е за плоска плоча с очертани граници. Демек разликата е в граничните условия, осигурени от конкретният проблем, а не в подинтегралната величина, която е една и съща - и няма как да не е, след като се тръгва от основните закони на електростатиката.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|