"Аз виждам, че силата зависи само от интензитета и заряда. Очевадно е да."

Така е, когато зарядът е точков и еднакъв. Но в случая имаш разпределен заряд, плътност на заряда, и формулата която даваш не е окончателна за силата.

Ще повторя като за бавно рчзвиващи се.
Нека при две еднакви плочи (и приближението за хомогенно поле) имаме ситуация, в която едната плоча е заредена с плътност на зарядите sigma1, другата - sigma2. Първата плоча създава в пространството електрическо поле:
E1 = sigma1/(2.eps)
втората:
E2 = sigma2/(2.eps)
Елемент с площ dS от втората плоча съдържа заряд dq2 = sigma2.dS. Полето на първата плоча създава върху елемент с площ dS от втората сила:
dF1 = E1.dq2 = [sigma1.sigma2/(2.eps)].dS
или като интегрираме по цялата повърхност:
F1 = sigma1.sigma2.S/(2.eps)
По същият начин получаваме за силата, която втората плоча упражнява върху първата:
F2 = sigma2.sigma1.S/(2.eps)

Изразена чрез пълните заряди на плочите, тази сила е:
F2 = Q1.Q2/(2.eps.S) = F1

И от космоса се вижда, че двете сили са еднакви по големина, независимо от изначалното положение, че всяка плоча създава различен интензитет, E1 =/= E2. Така че, не ме стреляй с такива произволни примери с картинки, а се съсредоточи в детайлите за конкретната ситуация - там е същността. Така ще разбереш защо аз виждам нещо, което на теб ти се изплъзва :)

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`