Обръщам се към Гаус, и вижда, с учудване, че формулата която предлагаш:
е валидна за безкрайна равнина :) :)
Дори в българската Уикипедия е обяснено читаво . Забележи накрая формулата за интензитета на такава равнина:
Това е интензитет на хомогенно електрично поле. Такова хомогенно поле е и полето в централната част на плоските кондензатори, т.е. полето между плочите на кондензатор с голяма площ. Да, при голяма площ можеш (приблизително! колкото е по-голяма, толкова по-точно) да предполагаш хомогенно поле и да изразиш плътността на заряда като отношение на заряд къмто площ, точно както е написано във формулата, считайки че полето между плочите е изцяло хомогенно. Но забележи, само при големи площи това е близо до истината
Колкото по-малка е площа на заредената повърхност, толкова полето се отдалечава от хомогенно такова (неотчетеното нехомогенно поле в крайщата на повърхността почва да преобладава), и толкова споменатата формула става неточна и неприложима. И в крайният си вариант на нулева площ трябва по необходимост да достигнем до поле на точкови заряди и законът на Кулон - поле, което дава отново краен интензитет и сила. Както виждаш, посочената от тебе формула не работи в това приближение, защото довежда до безкрайности. Тя е неприложима и при кондензатори с различни по размер или разместени плочи, защото там полето не е хомогенно. Би трябвало вече да ти е ясно от къде е дошла заблудата ти, че с промяна на плътността или площа силите могат да станат неравни.
Друго ограничение на посочената формула е, че при крайна площ тя е приложима само за силата създавана върху заряд, намиращ се на централната симетрала на повърхността (или в областта в която можем да считаме полето за хомогенно при голяма повърхност). При крайни повърхности и особено при несиметрично разместени трябва да се взема пред и силите в другите части на повърхността, които не се определят коректно от тази формула. Аналогията с конете тук е точно на място :)
Това което ти описах в предният пост е пресмятане на полето по друг начин, не чрез потока, а чрез пряко интегриране по повърхността. Резултатът трябва да е по-точен, защото моят метод (всъщност не е мой, така се прави по принцип, и формулата която ползваш за потока е получена чрез този метод) е валиден за произволна, не само за безкрайна, повърхност. Така се и пресмята за реални ситуации, и този метод гарантирано не показва наличието на неуравновесени сили (освен грешката от закръгляването при числените методи ).
Схвана ли, физическите формули трябва да се ползват само в рамките на тяхната приложимост а не на сляпо от интернет
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|