|
|
| Тема |
 Естествени спътници на земята |
|
| Автор |
Герисъм (корав оптимист) |
|
| Публикувано | 28.03.15 19:31 |
|
|
|
Колко са? :)
Може би темата би била по-на място за клуб астрономия, но мисля че астрономите хвърлят понякога око и тук, пък и астрономията си е дял от физиката все пак
Преди известно време случайно се сблъсках с този въпрос. Оказаха се много. По натрупаната досега от мен информация преброих 12 естествени спътника, като преди 2006 г. са били за около 10 години 13.
В Уикипедията има информация по този въпрос (на руски ) но както се оказва, информацията там е доста непълна
Тези спътници се делят на два класа:
- истински естествени спътници, причината за задържането около земята на които е земното притегляне. Такъв има само един, това е луната;
- квазиспътници, при които земното притегляне играе само второстепенна роля, синхронизирайки периода на тяхната орбита с периода на орбитата на земята.
Орбитата на квазиспътниците не е устойчива, и затова те са временно около земята, като това време може да е десетки, стотици и дори хиляди години. Такива орбити в общият случай са незатворени криви за по-голям период от време.
Траекторията на квази спътниците е обикновено елипса около слънцето с период близък до този на земята. По тази причина за достатъчно голям интервал от време земята и спътникът се намират от една и съща страна на слънцето, поради което, гледано от земята (геоцентричната система :), спътникът се намира в ограничена област близо до планетата, следвайки я в движението и около слънцето. И докато земята с голяма точност се намира в плоскостта на орбитата на луната, при всички намерени досега квази спътници това не е така. Образно казано земята се намира на върха на нещо подобно на конус, в плоскостта на основата на който се движи квазиспътника.
Част от линковете по-долу водят до интерактивен симулатор на НАСА, с който могат да се проследят орбитите на съответният сателит спрямо близките планети. На същият сайт има и допълнителна информация за всеки от спътниците. Линковете към Уикипедия са по възможност на руски, англочетящите там могат да си изберат езика в самата Уикипедия.
Първият известен и може би най-характерен квазиспътник е или
Ето орбитата на Круитни спрямо земята в отправната система на слънцето:
А ето орбитата на Круитни спрямо неподвижната земя, т.е. в геоцентричната система:
Тъй като сме избрали земята за неподвижна отправна система, в нея цялата орбита на Круитни извършва въртеливо движение. Вижда се как сателитът винаги е близо до земята, но някак странно изместен от нея. Такива орбити се наричат подковообразни орбити, и те са характерни за квазиспътниците.
(или орбитата по НАСА )
(орбита по НАСА ). Неговата траектория практически съвпада със земната, само наклонът и спрямо еклиптиката е различен. Гледано от слънцето, неговото движение е като спирала около земната орбита, с период 1 година за завъртане около нея. Гледано от земята, неговто движение е много близко до елипсовидна орбита (макар че пак е деформирано към подкова), плоскостта на която е встрани от земята, като през 95 години ту изпреварва земята, ту изостава от нея:
(орбитата според НАСА, )
(и орбитата му според НАСА )
(или орбитата му според НАСА )
(или орбитата според НАСА )
(или орбитата според НАСА )
или - все още не е достатъчно изследван. Това може би е квазиспътникът с най-хаотична орбита спрямо земята. Един от най-близо до земята преминали астероиди, с потенциален риск от сблъсък след 2026 г.
(и орбитата му според НАСА ). Интересното за него е доста големият наклон на орбитата му спрямо еклиптиката.
Последният открит миналата година, (и орбитата му според НАСА ), не знам защо му викат "четрвъртият известен квазисателит на земята".
И последният в списъка ми (не по ред на откриване) е (и орбитата му според НАСА ). Интересното за него е, че е бил квазиспътник на земята само за периодът 1996-2006 година.
При всички случаи горният списък не е пълен. Ако някой има допълнителна информация, която не е тайна :), интересно за мен е ако я сподели.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
| |
| |
| 
|
|
