|
"Любопитно е, че и ти и твоят Мути, по едно и също време намерихте моят пост и двамата давате синхронно напълно еднаква мисъл, потвърждаваща липсата на закъснение - ускорението започва веднага, следователно реакцията започвала без закъснение спрямо въздействието. "
Параноята е голям сърбеж, нали Но да, това което е забелязал Мутко (или Митко?), си е самата истина. Това че повече от един човек забелязват истината, смущава ли те нещо?
"Тук сега съм отговорен да покажа твърдението си, че инфантилизираш дефинициите и извеждаш псевдо-научно очевидно невярно, че реакцията на заряда di/dt в момента t0 е мигновена и постоянно пропорционална на въздействието U. Ти вече сам показа, че не пишеш по темата, като хвърли твърдение без един аргумент, че интегралът на Дюамел не се отнасял за фазовата релация между реакция и въздействие, и че ти няма да го ползваш да докажеш тъкмо чрез формата на функцията на Дюамел, че закъснението не е нито 1, нито друго, а точно равно на 0. - следователно аз няма нужда да третирам това ти твърдение. "
Ти както винаги нищо не си схванал. Не съм твърдял такова нещо за интеграла на Дюамел, защото няма и как да го твърдя - това е неговата дефиниция. Твърдя, че в случая няма как да го приложиш, защото не знаеш преходната функция на системата. И както вече показах, оценката за реакцията може да се направи и без това знание, т.е. без интегралът на Дюамел. Трябва да се научиш да разбираш български, каква е разликата между "интегралът не се отнася за фазова релация" и "интегралът не е приложим за тази задача". Има някаква разлика, не мислиш ли? Малка но фатална, за да се разбере изобщо задачата.
"Реакцията (ускорение) започва в същия момент и това във вашите мисли е равнозначно на - пропорционалност от вида F=ma - т.е. нека да го кажеме - заключавате, че тока на заряда има същата форма на фронта си, като формата на фронта на въздействието u(t). - А знаете ли за феноменалния факт - самоиндукция!?"
Да, знаем. Но знаем и друго. Знаем, че обозначавайки въздействието с u(), ти веднага почваш да се заблуждаваш че това е някакъв потенциал, който генерира ток, и в зависимост от преходната характеристика на системата това ще доведе чак в последствие до промяната на тока, свързана с реакцията. Да, ако въздействието беше напрежение, всичко би било така. Но в случая въздействието е сила, която дава гарантирана промяна на тока още в момента на прилагането си. Електричаски казано, използваме в задачата не генератор на напрежение, а генератор на ток. Хубаво е да осмислиш разликата в двете ситуации, защото първата те подхлъзва в девета глуха, което не е нашата задача. В първият случай можеш да използваш интегралът на Дюамел, във вторият, който е нашата задача, той става излишен - неговият резултат е зафичен в условието на задачата.
"Ускорението не означава пропорционалност, инфантили. Какъв аргумент и какъв извод! - Ускорението е диференциална функция. Никаква гаранция за пропорционалност! Как може на това да се базира извод за закъснението на настъпване на установения режим! "
Това че ускорението е диференциална функция (от някаква друга величина!) изобщо не отменя връзките на пропорционалност, които аз визирам. Пак ще ги повторя:
F = m.a - въздействието и ускорението са в отношение на права пропорционалност;
i = ro.v - токът и скоростта на заряда са в права пропорционалност;
di/dt = ro.dv/dt = ro.a - промяната на тока и ускорението са в права пропорционалност (това че ти се заблуждаваш за връзката на самият ток и ускорението, нас не ни пречи )
В резултат на горното получаваме:
F = k.di/dt - силата и промяната на тока са в права пропорционалност. Схвана ли, мене не ме вълнува тока, който е в производната, а ме вълнува самата производна, участваща в пропорционалността. Инфантилно е да бъркаш величините участващи в един израз и да обвиняваш другите за това. Съгласен си, нали?
"Токът на (без значение че е безмасов) заряд се подчинява на феномена самоиндукция заради крайната скорост на проникване на полето му в пространството."
Самоиндукцията няма връзка със скоростта на промяна на полето в пространството, а със скоростта на промяна на полето в мястото на заряда. Индуктивността реагира моментално на промяната на тока, не чака да види какво ще стане в полето около Сириус. Спомни си формулата, E = -L.di/dt, да виждаш някъде скорост на проникване на полето в пространството? Няма. Но безмасовостта е фатално състояние в случая - в преден постинг ти показах, че тя е несъвместима с всякакви забавяния на реакцията.
" Самоиндукцията трае, докато трае промяната на скоростта на заряда. Прочети от мен, отново тук, онова, което загърбваш - инертната сила, която се появява от свободното пространство и действа върху заряда, наречена самоиндукция, е противопосочна на въздействието U(t) - и на реакцията към него. Повтарям - противопосочна! "
Съсредоточи се сега на подчертаното. И погледни по-горе формулите, дето съм ти дал - да се осъзнаеш дано, че промяната на тока възниква едновременно със силата и продължава докато силата е приложена. Промяната на тока е синоним на "сила" в случая, и обратно. Без никакви закъснения. Факт.
Така. Сега след като ти демонстрирах как реакцията, пропорционална на di/dt се проявява в момента на прилагане на силата, нещо да има да добавиш? Има ли смисъл да лкоментирам глупавият вопъл:
"Следи ли някой фактите, сочещи времето за установяване на новото състояние I e Td > 0?! - НЕ!? - Добре, правете псевдот-научни открития, които изчерпват капацитета на невронната ви система!"
след като по условие имаме нестационарен режим за тока, непрекъсната линейна промяна, пропорционална на силата? Ново състояние на тока не се установява, докато е приложена силата която променя тока. Просто е. Но не това време, свързано с действието на силата ни интересува, нали? Това не е времето между действие и реакция.
"Това е моето мнение, което обективно го имам, но съм избягвал да го напиша."
Това мнение трябваше още в началото да го напишеш, то е плах, макар и погрешен аргумент. Точно така, с аргументи трябва да излизаш, а не с мазно безгръбначни увъртания. Сега ако се понапънеш още малко, за да си довършиш разсъжденията, а именно - да ни напишеш КОЛКО е закъснението между действие (силата имам пред вид, не u(t) каквото и да значи то) и реакцията (под формата на di/dt е достатъчно), може да продължим за да ти покажа в още по-големи детайли къде ги бъркаш нещата.
А модератора за какво ти е? Не можеш сам да смяташ?
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|
Re: Какво стана със закъснението? [re: YpaBHeHue]
