Аз не съм привърженик на безкрайните препирни. Виждам, че засега за двете крайни позиции няма никакъв шанс поне малко от малко да се сближат. Прочетох доводите ти срещу Мултипликатор. Намирам ги за смешни, за израз на безсилие. Искаш да обясниш необяснимото...характерно за всеки върл релативист. Има обаче и по-умерени радетели на релативизма, които осъзнават слабостите и избягват да се ловят на подобно лудешко хоро. Разбира се, това не означава, че неудобните въпроси престават да висят "със страшна сила".

По този повод, струва ми се, е уместно да отбележа един фрагмент от друг разговор с многоуважавания академик, за когото споменах преди (видях се с него всичко на всичко три пъти, но ми отдели достатъчно време). Той беше светило именно в релативната теория...всеки го познава. Та последния път той ме извика (бях му оставил две съвсем кратки резюмета) и, между другото, ми каза (предавам го по смисъл): "Ще ти кажа нещо, което никой не знае. Като млад асистент и, по-късно, като преподавател настървено се ровех издълбоко в Специалната теория с мисълта да изправя ред нейни неудачи, които виждах. Отне ми десетки години...така и не постигнах целта си. Но пък станах класен специалист в тази област. Постепенно работата ме погълна и, в крайна сметка, се отказах от начинанието. И сега, и сега обаче умът ми се дразни от допира с някои нейни заключения. Разбира се, отдавна съм привикнал с този компромис."

Говорейки ми всичко това, той ни най малко нямаше предвид да ме окуражава. Напротив, в тези негови откровения прозираше лайт мотивът "Аз не успях, та ти ли...!" Но в случая това отива на заден план. Съществен е подтикът към репликиране на СТО от едно напредничаво релативно мислене, което намира нейните основания, ерго, нейната обективност за незадоволителни и се мъчи да ги оптимизира.