|
Според мен няма значение дали куршумите достигат целта мигновено или след някакво време за вероятността за уцелване.
Прав си. Всъщност твърдението ми би имало някакъв смисъл, ако не бях пропуснала да добавя "при условие че мишената се движи".
В постинга на Зейфод, към който дадох линк, той пише, че грав. взаимодействието между телата се осъществява "със известно закъснение", което би довело до незапазване на импулса, тъй като "... силата няма да е насочена към партньора, а към позицията му преди малко, и двете сили няма да са точно една срещу друга, а леко под ъгъл...".
Та по този повод се бях сетила, че според Нютон гравитацията се разпространява мигновено и че при това положение не може да става дума за никакво закъснение и съответно за никакво незапазване на импулса.
Аз казвам, че изобщо не трябва да има прицелване за да бъде вероятността за уцелване в зависимост /R^2
А аз свързвам това R^2 само с намаляването на силата в зависимост от разстоянието, но не и с вероятността за уцелване. Според мен при гравитационно взаимодействие между две тела, вероятността за уцелване винаги трябва да е 100 % и точно затова силата F може да намалява с увеличаване на разстоянието, но не и да стане точно нула.
И въобще, аналогията със стрелбата май никак не е подходяща. Или аз пак нещо не схващам...
|