Кристофор: "mC/R=rС е плътността на линията R от масата на Слънцето. mЗ/R=rЗ е плътността на линията R от масата на Земята (защо, при тези колосални маси, е в сила линейна плътност килограми на метър, а не обемна?...защото така се получава не е най-умният отговор)."

Герисъм: "Ти сам ни казваш, че така си го нагласил. Може да си го нагласиш и по съвсем друг начин,, ще ти подскажа една от безкрайните възможности.

Ето, нека V=pi.R^3/6 e обема на сферата с диаметър разстоянието земя-слънце R, rCv=mC/V e обемната плътност на слънчевата маса в тази сфера, r3v=m3/V е обемната плътност на земната маса (съвсем естествено е да се работи с обемни плътности в пространството вместо със линейни, нали?), тогава за силата имаме:

F = k.V.R.rCv.r3v = G.mC.m3/R^2, където k = 6.G/pi

Както виждаш ново двайсе, силата се оказа пропорционална на обема на сферата с диаметър разстоянието между обектите
И по-важното, такива нагласьовщини има безброй много, и нито една от тях няма някакъв по-особен физичен смисъл от нула, включая и твоята."

Хайде, пак заваляха гнилите ябълки. Не се ли вглеждаш в себе си...не съзнаваш ли колко глуповато звучат подобните ти изказвания.

Първо, за всички е ясно, че за първи път виждаш формулата F = G rC.r3 (ако не съм прав, покажи ни къде същата може да се види).
Второ, за всички е ясно, че за първи път чуваш за този физически смисъл на класическата формула за силата на гравитационното привличане на маси (ако не съм прав, покажи ни къде може да се види същото това осмисляне).
Трето, за всички е ясно, че, в крайна сметка, става въпрос за плътност с дименсия кг/м, а не за плътност с дименсия кг/м^3 (написал съм го горе черно на бяло с думи килограм на метър, за да няма място за извъртане от твой тертип). Така че клоунадата "F = k.V.R.rCv.r3v = G.mC.m3/R^2, където k = 6.G/pi" , която разиграваш от безсилие (подобно на предишната E=h.f.t), просто крещи: "Аз съм безочие на Герисъм". И как да не е, след като ни сервираш разбирането си: "На какво основание търсиш някакъв "физически смисъл в размерността" (каквото и да значи това)? А подобна нелепост представлява грубо стъпване върху греблото, при което дръжката ти прави болезнена цицина на челото. Но ти изглежда си нечувствителен към такъв тип бумерангови закономерности, връщащи действието върху собствената ти глава.

И изобщо, кого заблуждаваш? Физиката нуждае ли се от подобен род фокусничество?! Примерно, погледни на какво приличат и разсъжденията ти за скоростта на светлината!? Нали светлината се движи с гранична скорост с в пустотата?! Нали тази пустота е "нищо", е "празно"?!...а пък е пространствена?! И уж е пустота, пък, за да детерминира светлинната скорост, притежава хем някаква еластичност, хем някаква подреденост, като на канава?! Светлината, значи, се движи по тази симпатична канава, а последната дали се мести нанякъде е Божа работа?! Макар че самата мисъл за движение на "празното" си е бая смахната?! Но нали разсъжденията са в режим на релативизъм, където абсолютната неподвижност е забранена?!

А ако всичко това не са манипулации, а изповядваш своето искрено верую, то тогава нещата отиват хептен на зле. Една такава ситуация прилича досущ на ситуацията с немощното Бабе, дето не се усеща, че се изпуска.