Може би примерът щеше да е още по-уместен, ако беше отбелязано, че всеки от куршумите стига до целта мигновено, независимо от разстоянието. Само при това условие щеше да има аналогия с гравит. взаимодействия, които според Нютон се разпространяват мигновено.

Според мен няма значение дали куршумите достигат целта мигновено или след някакво време за вероятността за уцелване.

И май щеше да се окаже, че при достатъчно силен оптически мерник, средният брой на уцелванията би трябвало да е един и същ и при 100, и при 200, 300 или повече метри...

Аз казвам, че изобщо не трябва да има прицелване за да бъде вероятността за уцелване в зависимост /R^2
Сега като се замислих, дори и с оптически мерник да е пушката след достатъчно голямо разстояние вероятността за уцелване ще започне да намалява и на много големи разстояния над милион километра примерно, оттам нататък вероятността за уцелване ще намалява с квадрата на разстоянието или поне ще клони към тази зависимост, например от два милиона километра вероятността за уцелване ще е четири пъти по-малка отколкото от един милион километра.