Сега да се върна на развитото по-напред схващане за точно определен порядък на прекъснатост на материята. Редиците от една и съща полярна микроклетка "материално начало-идеално начало", със силата на привличане между тези две противоположности, би следвало да формират мрежа от еднакви силови линии, които, именно поради силовия си характер, не могат да се намират в друго положение, освен затворени по възможно най краткия начин. За мрежата от линии този най-кратък път на затваряне е сферата. Т.е. пространството е силова структура, която, като такава, не може да бъде друга, освен сферична, освен затворена във формата на сфера. При това, можем да предположим, че пространството-сфера не би следвало да има други измерения, освен само известните ни три, защото само в тези направления действа формиращата го сила.

Всичко това произтича от постулативното устройството на самата напрегната микроклетка "материално-идеално". Както преди отбелязах, тя ще представлява органично единство от една неделима маса m0 и съседната на нея микропустота, условно делима до безкрайност. В този си вид, такава формация ще е вечно "жива" – само ще преминава, от граничното състояние на напрегнат със сила F покой, в граничното състояние на раздвижване (на осцилиране) на масата m0 с максимална скорост с и обратно. Т.е. енергийната ефективност на микроклетката нито може по някакъв начин да изчезне, нито може по някакъв начин да се възобнови (да се отново сътвори), респективно, нито може по някакъв начин да се намали, нито може по някакъв начин да се увеличи.

В предната тема стигнах до заключението, че енергийната ефективност на микроклетката е h-const. и е толкова, колкото е, зависеща само от естеството на структуриращите я елементи "материално начало-идеално начало" и от тяхната размерност (същата зависимост както при електромера, ДВГ, АК-47 и т.н). С една дума, припознавам енергията E0 или h като непроменливия енергиен заряд на една полева микроклетка, а масата m0 като количеството материя, което се съдържа в нея (масата се носи от материалната частица в микроклетката). С това напрегнатата микроклетка на полето се явява "лимитирана" откъм съдържание на маса и енергиен заряд. За изясняване остават още размерите на микроклетката и силата в нея, генерирана между противоположностите "материална частица-идеално празно".

Продължавам в тази посока с изричното напомняне, че изследвам само принципната страна на въпроса. Линейният размер на микроклитката се състои от линейния размер на масата m0 (на частицата) плюс този на прилежащото й празно. Посоченият обхват фактически представлява разстоянието R0 между центровете на две съседни маси m0 (с микропустотата между тях). А понеже енергетичната зависимост E0=m0.c^2 [kg.m^2/s^2] отразява енергията само откъм кинетичното, максимално раздвиженото състояние на материята, то следва същата енергия да може да се представи и в нейното потенциално състояние, от гледна точка на материята в покой. Както е известно, това изразяване мога да направя като предположа, че силата F0 има възможност да премести напречно масата m0 на разстояние R0 . Т.е. мога да предположа, че е налице E0= F0.R0 [kg.m^2/s^2].

При това положение съм в правото си да напиша следното основно енергетично уравнение на силовата линия:

m0.c^2 - F0.R0 = 0 съответно m0.c^2 = F0.R0 (1)

Тук групирам величините m0/R0=r0 (ро) – линейна плътност на материалната силова линия. Тогава от уравнение (1) става видно, че скоростта c на вълната по материалната силова линия се определя от силата F0, с която тя е опъната, и от линейна плътност m0/R0=r0 на самата силова линия:

(F0/r0)^1/2 = c – скорост на светлината [m^2/s^2] (2)
(тази формула важи изобщо за вълни в дадена среда и е добре позната в общия й вид)

Непосредствено от (1), (2) за силата F0 ще е валидна зависимостта:

F0 = c^2.r0 = c^2.(m0/R0) (3)

От (3) буквално прозира известната ни формула за пропорционалност на силата F и ускорението а при произволна маса m:

F = m.а (4)

Сега във формула (3) ще извърша умножаване и делене с r0 на дясната страна. В резултат се получава и първообраза (m0/R0).(m0/R0), респективно,(m0.m0/R0^2) на емблематичната формула за силата на гравитацията, с един остатъка (c^2/r0), който ще кръстя G0 и който очевидно е микс от константни величини, а именно:

F0 = (c^2/r0).r0^2 = (c^2/r0).(m0/R0).(m0/R0) = G0.(m0.m0/R0^2) [kg.m/s^2] (5)

Изрази (3), (4), (5) говорят категорично за единния произход на всички сили. Всички сили, ерго, всички взаимодействия следва да водят произхода си от силата F0 , да са нейни производни видоизменения. Що се касае до известният Нютонов закон за гравитацията (5), вече отчетливо личи неговият генезис. Със сигурност можем да твърдим, че притегателната сила F между две произволни маси m1 и m2 , с произволно разстояние R между центровете им, зависи от линейната плътност на пространството между масите, създадена от първата маса r1=m1/R , умножена по линейната плътност на същото пространство, създадена от втората маса r2=m2/R , което автоматично обяснява и квадрата на разстоянието R . Т.е. зависимостта за силата на гравитацията с пълно право може да се запише и така:

F = G.m1.m2/R^2 = G.r1.r2 (6)

Считам, че съвсем не случаен факт е и дименсията на остатъчния израз-константа G0 :

G0 = c^2.R0/m0 [m^3/kg.s^2] (7)

Това е точно дименсията на прословутата гравитационна константа G . Тук съвсем ясно проличава, че тази константа не е една монолитна величина, а представлява съчетание от няколко константи, което хвърля светлина и върху нейната нищо не означаваща размерност.

От (7) става възможно определянето и на размера R0 :

R0 = G0.m0/c^2 [m] (8)

С тези резултати основните показатели на полевата микроклетка E0=h, m0, R0, F0 и r0 могат да се считат за постигнати (линейната плътност на силовите линии, ерго на пространството (или на така наречената канава) се оказва важен фактор за протичащите в него процеси).

Редактирано от kristofor на 23.01.15 10:28.