Напречните скорости не могат значимо да променят геодезичната, освен това както казах, тяхното значение е двупосочно, действат и в посока намаляване, т.е. имаме осреднено константен път на светлината (осреднено и от един източник, и по цялото небе, за червено отместване трябва да има тренд в дължината на геодезичната линия от всички отдалечени източници, което е статистически невероятно).

Движението на ямата не може силно да повлияе на фотона, в някакви малки рамки той просто няма да може да стига до нас по тази геодезична, а ще стига друг фотон по другата страна на ямата, чиято геодезична ще се скъсява в посока средният път.

Можеш да направиш примерни сметки. Светлината в непосредствена близост до слънцето се отклонява на 1.75 ъглови секунди. Сметни това с колко удължава пътя от източник примерно на 13.5 милиарда светлинни години. После сметни колко време и с каква разумна скорост подобно слънце трябва да се доближава напречно до правата линия от източника, за да може, според Хъбъл, разликата между правата линия и изкривеното разстояние да се променя със скоростта на светлината и да расте линейно с времето. В реалният случай ние дори не виждаме такива слънца по пътя на светлината, тоест интензитетите на гравитационните полета по нейният път ще са много по-малки, а отклонението още повече. Направи няколко примерни сметки, сам ще се увериш че хипотезата ти не работи.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`