"сега вече няма да ме терзаят въпроси за смисъла на живота и вселената и ще мога да спя спокойно."

За радост има и такива будни глави, които не престават да си задават въпроси Защо? и Как?.

Може би прави впечатление, че поставям изследванито по Планковата константа в съвсем опростена плоскост. За да покажа какви са основанията ми за това, ще направя едно философско отклонение, разбира се, съвсем схематично.

В гносеологията (теорията на познанието) господства тезата, издигната и защитавана от големите имена на класическия материализъм Маркс, Енгелс и Ленин, че познавателният процес се движи от простото към сложното. Но това схващане е една от грешните постановки на тези изключителни умове. Защо смятам така?

Още Демокрит (V в.пр.н.е.) казва, че в Света няма нищо друго, освен неделими атоми и пустота. Този възглед е невъзможно да се опровергае. В този смисъл, материята е първично тривиална, структурирана от двойката противоположни същности – материална (атомът) и идеална (пустотата). Това изходно полярно дуо формира всичко следващо по свой образ и подобие. Т.е. именно от първичната простота на атомите и пустотата стартира развитието на материята, омотавайки се по-нататък във все по-сложни и заплетени качества и форми, за да стигне накрая до най-висшето стъпало – възникването на съзнанието, явяващо се идеален антипод на материалното, на телесното..

С появата на съзнанието започва да тече идеален познавателен процес, чието развитие, съгласно Принципа на противоположностите, трябва да бъде обратно на материалния процес на развитие. И наистина, познавателният процес няма какво друго да отразява, освен досегашното развитие на материята, респективно, няма накъде другаде да се насочи, освен да тръгне към миналото, ерго, от повърхността към дълбините, към изходното начало.

Тук трябва да вземем предвид, че съзнанието излиза наяве в обстановка на безкрайна усложненост на материалния свят. Това означава, че познавателният процес има за отправна точка една възможно най-разнообразена, най-комплицирана заобикаляща действителност, именно от която точка начева своя поход към елементарното изходно начало.

Тази реалност ми дава право да твърдя, че Познанието се движи от сложното към простото.

Но има още един важен момент. Срещу силно усложнената околна среда стои реципрочно развит сетивен апарат, способен мигновено и с лекота да я възприеме. Така че за съзнанието не представлява никакъв проблем да познае каквато и да е налична сложност по осезаемата материална повърхност. Докато простото начало е дълбоко скрито за сетивата и затова е изключително трудно за достигане и разпознаване. Тази фактология дава да се разбере, че, в случая, големите мислители на материализма явно са се заблудили, вземайки лесното за просто, а трудното за сложно.

В крайна сметка, бих казал, че, в своята същност, обективната реалност съвсем не е онзи непредвидимо усложняващ се конструкт, който от век насам се опитва да ни налага теоретичната физика с настояване да й се доверим...просто да вярваме в нейните "достижения". Всъщност, навлизайки навътре в материята, трябва да срещаме все по-прости форми и зависимости.