Сериозно? Това не ти ли звучи леко общо? То една гледна точка може да не стига и за направата на приличен суджук - не е нужно да се оборва Айнщайн. А въпросът беше защо точно Айнщайн и ТО са такъв магнит за "оборване" - не дали една гледна точка стига или не стига.

Между другото започвам да виждам някакъв патерн в цялата тая работа - от т.н. "антирелативисти" до сега нито един не изглежда да схвана въпроса, който задавам. От "релативистите" досега нито един не го обърка. Това за мен е неочакван резултат, защото аз очаквах, че някой от "антирелативистите" ще сподели смислени мотиви защо се е фокусирал върху тази, не лека, задача с оборването.

За сега - греда - получих линкове към книга, сканирана по най-идиотския възможен начин и вмъкната ... в пауър пойнт (!?!?), разни подмятания към мен, общи разсъждения колко мнения стигат, оплаквания какви експерименти правят и не правят другите, малко общи приказки за геоцентризма и формата на Земята.

И нито една дума по-същество - "защо точно ТО реших да оборя?". Започва да изглежда, че тези, които искате да оборите, разбират по-добре вас, отколкото вие тях - това е малко неестествено - за да има резултат трябва да е обратното, май?

П.П. А колко гледни точки стигат? Аз затова питах "какво след ТО" - да не вземе някой да предложи по-смислена теория, но да започнете да оборвате и нея, просто защото "две гледни точки не стигат"?