|
...
Нямам представа колко точно са нерешените проблеми във физиката - не вярвам в днешно време да има чак такива енциклопедисти, които да знаят всичките, но определено има нерешени проблеми и определено се работи върху тях. Затова не мога да разбера защо има ентусиасти (да ги нарека за по-културно), които "работят" върху решени проблеми, при това с претенции някой друг да им провежда и финансира "експериментите", които са вероятно измислени покрай претакане на кисело зеле или подобна, съвсем човешка, дейност...
Тук съм описал част от нерешените проблеми.
Не ми е известно, нерешен проблем да е решен от колектив?!
Винаги в главата на един се е раждало решението, а по-после, нареченото колектив се прикрепя към него: "А бе, ние си знаехме, че е така, предполагахме го" ... еди къде си!, ама се страхувахме ... кво ша кажат колегите и т. н. - оправдания. Да не сме малоумни, че да се излагаме!
Пледира се - за експериментални проверки предшестващи опровергаване, като че ли всеки в двора си има ЦЕРН... По-полека, бих казал..., защото не всички експерименти са възможни - в микрото и макрото, ако ще и Галактиката да се ползва във вид на ЦЕРН.
Основното нелицеприятно в ТО е, че се ползват постулати и хипотези - неща, непроверими с експеримент. Е, що да не са повече ... хипотезите. Пък ако е и възможно да се избегнат постулиранията?.. Пей сърце се получава!
(Придружаващият мат. апарат служи за анализ, а не за доказателство, тъй като е човешка идеализация, а не обекти. Истината е в обективността!)
При това - за опровергаване е нужно да се знае статуквото - там боде интерес към известното в науката и е полезно и ... форумно забавно.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Защо се получава така [re: Alenadrow]
