До тук се съгласих теб още на първия ти пост.

Мисълта ми беше - един човек оборва Айнщайн и ОТО - после какво прави? Ти самият казваш, че хората трябва да продължат да мислят и да се развиват - не може всеки ден да оборваш Айнщайн, нали? След като го обориш един път продължаваш напред, ако съм те разбрал правилно. Продължаваш да мислиш, да се развиваш, да грешиш дори.

Но не спираш и не започваш да повтаряш едно и също?

Ти току що описа как работи "класическата" наука - има хипотези, някои добри, а други не дотам. Когато една хипотеза обясни познатите факти и направи смислени предсказания, които се оправдаят след това, тя се счита за вярна до доказване на противното и хората продължават напред, към следващото предизвикателство.

Да седиш и да оборваш нещо, което изглежда като работеща теория, не ти ли изглежда тъпкане на едно място? Как се развива науката от хора, които "оборват"? Не се ли развива именни от хора, които стъпвайки на познанието на другите, правят следващата крачка? Дори някой ден някой да докаже, че ОТО е погрешна, дали мислиш, че това ще бъде направено от някой, който по цял ден "оборва" ОТО или пък от някой, който развивайки и трупайки нови познания е достигнал до нови заключения, които могат да обяснят наблюденията и да направят още по-точни предвиждания за процеси, които ще бъдат наблюдавани в последствие?

Иначе някой още сега може да отрече всички теории - до една - и вероятно след десетина години ще може да претендира, че е гении, понеже все за една ще е "познал", че е погрешна?!?! На това ли му викаш "проверяване и усъвършенстване"?