<<.. отрицанието май не е една от формите на съмнението. Съмнението поражда естесвен стремеж към познание, което да изясни нещата, докато отрицанието ми се струва е някак по-статично, по-дълготрайно...>>

Казах го неясно, точно това имах като вмъкване, психотата отричат, нормалните се съмняваме и търсим други пътища, без отричане в истинското му значение.

<<.С ясното съзнание, че далеч не разбрах всичко от това, което написа..>>

Не е сефте, мързи ме, нямам и желание да говоря подробно.

<<.. Но пък чак животоопасно - не мисля, все пак. ..>>

За огромно срам и съжаление е такова.
Помисли , за да впрегнем оптимално капацитета на цивилизацията си относно разтеж в Познание и свързаното му еволюиране-материално ръководство, ние се нуждаем от Нов ред засягащ изоснови съществуването ни. Ако групи хора желаят това , те се подлагат на огромен риск, освен това тези копнежи имат и възможна кървава цена платена и от невинни. Прдедстави си само Германия към 1923г. -нататък, ако не са заиграли силите на всички нива менажирани от управляващите къртели нещата са отивали към предкомунистическо общество.Това е имало цена и ти знаеш каква е била! Имаме още по-страшни вероятности сега, за да се случи нещо трябва организация от някои <синдикати>, цената може да е невъобразимо жестока.