|
... , движението на материята не е движение, а непрекъсното образуване на материя и унищожаване на материя, в различни точки от пространството( според познатите форми, на материя ). Все едно аз не се движа от А до Б, а се създавам и унищожавам постоянно от А до Б, като по този начин, отричам че се движа, а непрекъснато се създавам и унищожавам
Не използвам думичката "непрекъснато", а непрестанно.
Прекъсване се е възприело да означава и да има момент на несъществуване на обекта. А непрестанно - при мен означава пулсиране - преливане на една част на обекта (винаги е сдвоен - вакчастиците са сдвоени, а структурите които образуват - също) към друга и обратно, като "течението" на токовете преминава през централна част на цялото. То, цялото, във всеки един момент съществува в обвивка. Само обвивката е наблюдаема при микро-обектите и се "вижда", че пулсира - около централна част, поради огромната честота на образуване.
Така, частиците са размазани, по-плътни в централната си част, и се движат (обвивките им) като цяло, посредством Обратна Връзка (ОВ) с характеристиките на полетата в околността им. В КМ се ползват полета за наблюдения и което образувание е достигнало характеристика частица, вече по-малко се влияе от тях. (Интерпретира се като колапс на вълновата функция).
Всичко е материя - вещева (има маса при покой) и полева форма (фотони на различни полета). Едното се превръща в другото и обратно. Така се оформя "памет на структурата", а устойчивостта й на съществуване (време на живот на структурата) зависи и от падащите (изпитващите) полета.
Експерименталните доказателства - само косвени могат да бъдат, ако се осъзнае какво представлява Човек (със съзнание и разум - Изследовател). Няма, а и не може да направи "сетивност", та да бръкне устойчиво в честоти по големи от 10 на 18 степен, Херца. Косвено - хипотезата изяснява свойствата на частиците - на каква същност се дължат.
Четох нещо за квантови скокове, че на микроскопично ниво, е точно така, да , ама на макроскопично ниво, като се наблюдава на макроскопично ниво, не е така, има плавен преход, от точка до точка, без скокове, защо ли е така ?
Точно защото "наблюдаваме" движения само на обвивки - ако са ситни (голяма честота на пулсация) и се прозвънява с някаква честота, то само кратни на образуващите честоти ще са с наблюдаеми изменения. честотна чависимост - което е известно.
Ако отделните обекти с обвивки са свързани с фотони за връзка, то те се държат като вътре-излъчватели (нали непрестанно се образуват и коригират с ОВ) и могат да образуват ОБЩА полева обвивка - собствена обвивка, която се оформя като цяло за много по-дълго време (по-голям път на действието) и вече става забележима и с по-ниски честоти. При все по-голямо окрупняване на обектите е възможно да се стигне и наблюдаемост с честоти на видимия спектър. Сравнително плавни изменения - интерпретирани като непрекъснато излъчване - плавни преходи, между разнообразни полеви взаимодействия с тези Големи обекти.
Независимо от ограниченият ни наглед - всички изменения и превръщания стават със скок - на някоя от характеристиките - ама дали ще го "виждаме" е въпрос - да се наблюдава с честота, съизмерима на честотата на пулсация на характеристиката.
И още - да, на микро ниво се нарушава симетрията. Най-важната, произтичаща от хипотезата - става много бавна ОВ за самоцентриране на протона и електрона, заради характеристиката им - заряд! Това води до голямата им устойчивост във времето и невъзможността им за разпад - което е известно. Това също е косвено доказателство за правилността на предположеното в хипотезата.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Здрасти! [re: krapetz]
