|
Но това не променя с нищо идеята липсата на нещо да се нарече "нула" като количество
Е, да РАЗЛИКАТА между две еднакви неща, може да е измислицата нула: U=0, както казва Файнман е уравнението на Вселената. Но, за да е възможно като резултат, трябва неподвижна среда, върху която да се осъществи Обратната Връзка (ОВ), та сравненията да "отчитат" еднаквост (за Изследовател).
Изследовател вижда само РАЗЛИКИ от изменения на състояния, а не - цяла картинка на битието си. Затова говори за взаимодействия - две неща си влияят и се изменят - въвежда си и интервал-време.
"Щото - няма реални експерименти, които еднозначно да отхвърлят съществуването на неподвижна среда за разпространение на светлината. "
Е, за щраусите няма, защото пясъкът покрил главата им пречи да ги видят. Тука трябва доста хигиена да се приложи, докато ги видиш тези експерименти. Иначе само ще се тръшкаш - няма, та няма. Ама кой ти обръща внимание на това тръшкане?
Ти май си щрауса?... щото, ето ти ги доказателствата (в темата Алтернативно ги има):
Вторият постулат на Айнщайн е – скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника й! Съвсем не означава, че във всяка ИС, се измерва Свак, та да се употребява и като часовник. Употребата на Свак в използваните трансформации на Лоренц в СТО, е измислено за спасяване на понятието за относителност, като „следствие“ на втория постулат, поради „изгонването“ на етера.
(Да припомня по хипотезата - вещевите частици и фотони се образуват непрестанно чрез структуриране по СПХ, посредством цикличен пренос на смущение-вакфотони (ЕМП) върху неподвижни „по място в пространствена вакрешетка“ етерни частици. Известно е: ЕМП е неподвижно - движат се измененията от „средната“ му стойност, по него – пренася се импулс на полето с електромагнитни вълни – смес от множество фотони.)
Известно е също: във всяка ИС се измерва Ссреда. И в Лоренц-трансформациите в СТО, може да се замести Свак = n.Ссреда (n – показател на пречупване за различните среди в различни ИС).
Така – опитите за намиране на абсолютна скорост (на телата спрямо етера)… пак отпадат като възможност. Вакуумните частици (и вакфотони) са недостижими за Изследовател и приборите му – като цялостна структура са „огромни“ по размер като образувания, в сравнение с размерите на вакуумните обекти.
Опит аберация - неподвижен излъчвател (звезда) и етер-неподвижна среда, спрямо движещи се обекти (Земя) – не пречи като опит, щото при него се „пита“ със светлина, а всички прибори са формообразуващи се от „светлина“ (в средните мащаби - фотони на различни полета). Падащите фотони от звездите към Земята са си в Ссреда, като „капки дъжд“ и класическият извод, че етерът е неподвижен спрямо движещите се тела, е верен като наглед за Изследовател.
Опит Физо – с течащата вода – поради взаимодействие на светлината с водната среда: поглъщане_пренос_преизлъчване, се променя фазата на правия и обратния преизлъчвани лъчи, защото непрестанно образуващото се вещево, забавя част от погълнатото лъчение по време на „поглъщане_пренос“, а преизлъченото зависи от скоростта (вектор) на частици от водата(средата). Интерференчната картина се явява „трети наблюдател“ за събития в две подвижни ИС с взаимно противопосочни скорости. Тогава, по резултатите от този опит не може да се установява скорост спрямо етера, щото си е опит с вещества в Ссреда на две ИС. А и размерите на веществата, и фотоните от Ссреда са взаимозависими. Едното „прави“ другото и обратно.
Опит Майкелсън-Морли – тук пък директно се „вижда“ (със светлина), че Ссреда е определяща –като единствена, независимо от направлението и големината на раменете на интерферометъра. Има взаимо-зададено Лоренц-Фитцджералд скъсяване по посока на движение на ИС (без значение накъде) е обективно. Това произтича от непрестанната направа на обектите в Ссреда. Значи, и този експеримент не е за установяване на движение спрямо етера.
(Въобще – според мен, не е бил доизмислен етерът по свойства, та да се налага „изгонване“-то му, от съвременната физика.)
Тъй като непрестанното образуване е с „честота“ на образуване, то това е и внедрен часовник във всяка вещева и доколкото тя се формира с ОВ от околното ЕМП, то и дължината (мярка) и времето (часовник) на всяка ИС, стават собствени – във всяка ИС има обективно, за неподвижен спрямо нея наблюдател, собствена мярка за пространство и собствена мярка за време, които са взаимозависими с Ссреда. Това означава, че всички времеви интервали ще съответстват и на пространствената мярка и затова – всички физични процеси, ще протичат по един и същ начин във всяка ИС.
Ссреда, е задала формата и размерите на уредите, „отговаряйки“ за вещевите и връзките при непрестанното им образуване, т. е., предварително е „настроила“ уредите – колко да са големи във всякаква възможна посока на образуването им –зададена е непрестанна промяна на вещевите. Тя, Ссреда, се явява фактическата максимална и гранична скорост в ИС (и по Максуел_изискване е така), с която могат да се пренасят сигнали в тази ИС – по тези сигнали непрестанно се „престрояват“ свойствата и на частиците, и на уредите.
А ти разбра ли защо въпреки това отчаяние, той бяга като дявол от всякакви други среди? Не от добро се търси безфонов модел, не щото е лесно, а щото останалите са се провалили с гръм и трясък. Както виждаш, умните хора са го осъзнали и работят в някаква, макар и трудна, но перспективна посока. А глупавите си остават да си пеят за неподвижни среди.
А бе, глупаво е, ама обяснява целия свят, дори и мъките на умниците!
Щото - нали ти е ясно, че ако е вярна физиката, щеше да може да обясни живота, съзнанието, разума ... и т. н. - цялата наука щеше да се ползва от физиката. Пък то - само технологиите се развиват към търсене на черни дупки ... и - за жалост - унищожават живота! Ей това е гадното - поне, не натрапвай неправилната си физика с шаблонни изказвания за количества! Те са работа на физици, не прехвърляй топката с гериеватене...
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Пространство-времето... [re: Герисъм]
