|
"и това ми дава огромна свобода."
Каква свобода ти дава? Да фантазираш на празно място? За какво ти е такава свобода? Можеш ли да изградиш някакъв работещ модел, който да бъде проверим? Не можеш. Е какво остава тогава от свободата, освен да я запълваме с празни приказки?
"Пространсвото и времето, субективния модел на тази илюзия не се самоопределят, а зависят от разните му материални фондаменти..."
Е аз колко пъти да ти повтарям, че те са качество на материята? И като качество на носител зависят от поведението на носителя - нещо, с разкриването на което се занимава физиката от край време? А дали е субективен модел лесно се разбира, механичният часовник си върви и когато субектът не е съсредоточен върху битийността на времето
"В една безмерна точка , както ти я мислиш, мога да имам дял от Вселената, по-голям от наблюдаемия Космос и това според нов или нови модели постижими и сега. "
Точно тук се проявява сингуларността, в безмерността на точките от моделите. И ти се дъниш тук. Това е и проблемът на големият взрив, за да може да се направи модел минаващщ отвъд него.
"Помисли, според какво определяш размер и протяьност, отличими събития, най-малката постигната стъпка, какво у теб се променя за това <време> , нищо, за теб е миг, но не и за реалноста отвъд. "
"За мен" е субективно понятие, не ме брой мене, търси обективни начини да определяш време и дължина. То и сега се случват процеси за малко време, протонните резонанси живеят около десет на минус 24-та от секундата, за мен естествено нищо не се случва за това време, но е факт, че се случват много неща, след като хората са намерили начин да го измерят това време. НО, ако имаме квантувано време, няма по-кратък процес, който да съпоставиш на него, за да определиш мярка, с която да го измерваш. И от там идва пълна неопределеност ако работиш на ниво този квант. Неопределеност както и без квант но в безразмерната точка на големият взрив, сингулярността. Квантуването с нищо не те спасява от тези проблеми, спасява от съвсем други. Потърси някоя популярна статия например от Брайън Грийн, там той добре описва как биха изглеждали нещата към планковата дължина, която може да се разглежда като своеобразен квант пространство (а и време).
"<Квантова интегралност на световете> решава проблема елегантно,"
Мда, квантовата интегралност дава възможност елегантно да се оцени разпределението на плътността на нумерологичният заряд във физическите константи... Слабото място на такива "теории" е в безсмислената им наукоподобна терминология. И опитите тази безсмисленост да се смекчи я с кавички,я със скоби...
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|
Re: Пространство-времето... [re: laplandetza]
