|
"Досега ти не даваше никой да прецени върху каквато и да е контретика: че мисленето ти моделира водородния дипол като механична система от две топчета - ядро и електрон, като прилага към тях системата от уравнения на Максуел - в които обективно се описва реакцията на свободното пространство - приложени към - според теб - механична, електро-статична, вместо - електро-динамична система с реактивна, закъснителна връзка през свободното пространство. "
Това е исторически единственият оформен модел след експериментите на Ръъдрфорд и учениците му през 1909г. - планетарният модел на атома. Не е моя заслугата. Аз съм запознат и с последващите изследвания на тази тема, с модела койо заменя този Но приказката ни е именно за този модел - според класическата физика и електродинамика, електронът не може да стои разделен от ядрото в този ограничен обем без да се движи ускорително и съответно без да излъчва. Което веднага би довело до колапс на цялата материя.
Закъснителната връзка през пространството се осъществява от форма на материята - поле. Забрави глупостите за "реакция на свободбно пространство" - в това няма нищо от физиката.
"Връзката през свободното пространство не се подчинява на равенство на падащата сила и на силата на реакцията й. Връзката е магнитна (закъснителна)."
В случая това няма никакво значение. Факт е, че въпреки предсказанието на електродинамиката ускорително движещият се електрон не излъчва.
"Групата "физици", които сте се самоизбрали едни други да се четете, не сте запознати с теорията на осцилаторите. Условия за устойчивост на осцилацията и честотна избирателност на система от втори ред, където взаимната времева връзка между реакцията и въздействието (падащата сила) е ъгъл по-голям от pi/4 (>90 гдаруса).
Системата на излъчващия дипол на водородния атом има устойчива осцилация (т.е. няма загуби) при ъглово отклонение на реакцията към падащата сила от 180 градуса. Тогава няма условия за придвижване на локалното смущение в далечното поле."
Повтарям, много по-умни глави от тебе са смятали директно какво следва от уравненията на Максуел. Няма падащи сили тук, диполът трябва да излъчва сам, защото се променя диполният му момент. Влез в час, замени мантрите с малко мисъл
"Уравненията на Максуел описват разположението на вълната, магнитната компонента и ъгловото закъснение в пространството. От тези уравнения следва - при какъв размер на водородния дипол периодичния електро-магнитен процес няма загуби, т.е. излъченото в далечното поле е спонтанно канцелирано напълно. Но в близкото поле атомът има т.нар. химични свойства - т.нар. химическа активност, която по природа е електрическа"
В конкретният случай на периодично и квазипериодично движение на електрон около ядро излъчването в далечната област не се канцелира. Ето руснаците са нахвърляли добри оценки, от които се вижда, че интензитета на излъченото от един дипол е пропорционално на квадрата на втората производна на диполният момент. Това казва електродинамиката, и ако това противоречи на твоята наука, знаеш какво да си я правиш
"Мета-материалите показват факта, че другите учени знаем за възможността и начина да създаваме изкуствени атоми (синтетични материали с несъществуващи естествено в природата химико-физични свойства) благодарение на знанието, че излъчваното има фаза, т.е. то не е с природа на топчета, и че реакцията на свободното пространство има закъснително отношение с въздействието."
Голям праз, след като не знаете, че това което подразбирате под излъчване, за да има фаза, съдържа огромно количество фотони подчинени на квантовата механика, при което всъщност работите с едно статистическо осреднение на квантовата механика. Но не е нужно да го знаете, за инженербнни нужди специално е разработен по-простият апарат. Иначе нищо няма да се получи, ако и стругарите на болтове значт как се навигира космически кораб. За всяка каруца пътници, както се казва
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|
Re: СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА В ГРАВИТАЦИОННО ПОЛЕ [re: whale-34512]
