|
"Електронът около ядрото се движи в ограничена област, а следователно се движи с ускорение. А заредена частица, която се движи с ускорение, излъчва. И когато излъчва, тя губи от енергията си, което ще и намалява скоростта и ще я доближава още повече до ядрото. Хората навремето преди Бор да изложи своят модел са сметнали, че това трябва стане за около 8 микросекунди при водородният атом. Демек отдавна да няма атоми в химически активна форма"
Досега ти не даваше никой да прецени върху каквато и да е контретика: че мисленето ти моделира водородния дипол като механична система от две топчета - ядро и електрон, като прилага към тях системата от уравнения на Максуел - в които обективно се описва реакцията на свободното пространство - приложени към - според теб - механична, електро-статична, вместо - електро-динамична система с реактивна, закъснителна връзка през свободното пространство.
Връзката през свободното пространство не се подчинява на равенство на падащата сила и на силата на реакцията й. Връзката е магнитна (закъснителна).
Групата "физици", които сте се самоизбрали едни други да се четете, не сте запознати с теорията на осцилаторите. Условия за устойчивост на осцилацията и честотна избирателност на система от втори ред, където взаимната времева връзка между реакцията и въздействието (падащата сила) е ъгъл по-голям от pi/4 (>90 гдаруса).
Системата на излъчващия дипол на водородния атом има устойчива осцилация (т.е. няма загуби) при ъглово отклонение на реакцията към падащата сила от 180 градуса. Тогава няма условия за придвижване на локалното смущение в далечното поле.
Уравненията на Максуел описват разположението на вълната, магнитната компонента и ъгловото закъснение в пространството. От тези уравнения следва - при какъв размер на водородния дипол периодичния електро-магнитен процес няма загуби, т.е. излъченото в далечното поле е спонтанно канцелирано напълно. Но в близкото поле атомът има т.нар. химични свойства - т.нар. химическа активност, която по природа е електрическа.
Мета-материалите показват факта, че другите учени знаем за възможността и начина да създаваме изкуствени атоми (синтетични материали с несъществуващи естествено в природата химико-физични свойства) благодарение на знанието, че излъчваното има фаза, т.е. то не е с природа на топчета, и че реакцията на свободното пространство има закъснително отношение с въздействието.
|
Re: СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА В ГРАВИТАЦИОННО ПОЛЕ [re: Герисъм]
