Сега , обратния случай, ускорение, равнозначно на гравитац.потенциал с намаляща скаларна стойност, или ускорението е по посока приемник източник , обратно на скорост. на импулса.Тука съответната ускоряваща сегментна О.С. има условно <ускорение> против скороста на сигнала. Освен , че има агуба на енергия , има и <загуба на скорост> , което се компенсира от привидно скъсяване на разстоянието при ускорителното движение.Ако ускорението е линейно, то е равносилно на постоянен потенциал, ако се изменя по друг закон , може да е равносилно на поле с променлив потенциал.
В първия случай допуснах грешка, ускорението на сегментната О.С. <променя> скороста на светлината , увеличава е. Това разбира се е отчасти реално и отасти илюзия, това е според Наблюдател от друг сегмент, релативно неподвижен спрямо нашия -сегментната ускоряваща О.С. Очевидно подобна постановка не е много коректна. Това е подобно на разширението на Вселената, предполагаемото, където сегментните подобия на релативистки движения позволяват скорости над константата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите