Гравитационнията ефект и определен тип ускорение според изводи от Т.О трябва да са с еквивалентен ефект. Доколкото помня май и Айнщайн го твърди.
Ако приемем за вярно в <гравитационно поле> със определени потенциали има т.н. забавяне на времето и промяна в скороста на светлината-забавяне , когато тя се движи към източника на кривината, и нарастване енергията на фотон. Същото трябва да се случи и в ускоряваща се О.С. Но как. Имахме предложение за гравитац.ефект, от кула, лъч на долу и измерване времето и енерг.на фотон. Скороста намаля, енергията се увеличава и съответната и честота.
При ускорение, източник , приемник, по права-вектор , ускорението е по същия вектор, или по посока -източник.-приемник. Излъчва се импулс -фотони с еднаква енергия , те по механизм. от ефекта на Доплер още от процеса на излъчване получават допълнителна енергия, НО , в тая ускоряв. се О.С. и приемника се ускорява , той, трябва да <бяга> от импулса фотони или в крайна сметка няма да наблюдаваме повишена енергия на фотони, а напротив, понижена. Това в никакъв случай не е еквивалентно на гравитац.ефект.
Проблема е решен , като грешка в постановката, на нас не ни е нужна обикновенна О.С. тип асансйор, трябва ни областно-глобална, или локална, сегментна по отношение на целия Космос. Или нашата О.С.трябва да е <сегмент от целия Космос>, който приемаме се ускорява по указания начин. С това се променя и Областното,сегментно пространство-време. Тогава при обновената обстановка ускоряв. се източник подобно като при Д.Е задава по-висока енергия на фотон , той <пътува> , но постоянно изпитвайки променящото се пространство-време, или изпитва нещо като постоянно <ускорение> влияещо на часта енергия, не на простр.скорост. При взаимодействие с приемник тогава се отчита същия по-енергетичен фотон като при гравит.ефект на Айнщайн и се отчита забавяне в скороста , отчетена при часовник на приемник, който пък е със съответното забавено време.
Сетих се за това снощи, когато казвах, за моята интуиция, че така ме води.
|