"Специално тези цитати са много важни защото отразяват официалната позиция на релативистите: експериментът на Pound-Rebka е напълно съвместим с емисионната теория на Нютон и следователно не може да се разглежда като тест за валидността на ОТО. "
Тц. Един експеримент може да не противоречи (да потвърждава) няколко различни модела - това е нормално състояние, когато моделите дават еднакви предсказания в рамките на експерименталната грешка. След като резултатът на Паунд и Ребка съвпада с предсказаното от ОТО (не и противоречи), той я потвърждава. Още повече, емисионната теория на Нютон не предсказва в случая количествено честотата на лъчението - в нея трябва да се добавят допълнителни предположения, демек да се прави нагаждане към очакван резултат (сам видя, промяната на честотата при доплеровият ефект не е свързана с промяна в скоростта). Твоите "професори" ряпа да ядат.
"Този номер е още по-типичен при експеримента на Michelson-Morley. Сто години бият антирелативистите по главата с твърдението че експериментът бил доказал постоянството на скоростта на светлината"
Това може да го твърди само човек, който си няма идея какво е доказал експеримента на Майкелсън-Морли. Самият Айнщайн в едно изказване от 20-те години твърди, че експериментът потвърждава принципът на относителност, това не е постановка, която мери скорост.
"информират света за откритието си че всъщност експериментът бил съвместим с променливата скорост на светлината предсказана от емисионната теория."
Нещо много си изостанал. Емисионната теория (не на Нютон, тя не работи, а създадената от Валтер Ритц балистическа теория още по времето на Айнщайн, те са състуденти) специално за опита на ММ дава разлика от СТО от втори порядък на скоростта, порядък от който е бил и самият ефект, т.е. опитът на ММ не я отхвърля (ама той не отхвърля още куп теории, за етера например). Цената за това обаче е била осакатяване на електродинамиката, за да се нагодят резултатите. Едва експериментите през 60-те години на Бабкок и други, с подвижни източници на светлина демонстрират че тази теория не обяснява резултатите, и тогава тя е окончателно погребана. По-късно има и други експерименти, които потвърждават несъстоятелността и и съответно верността на вторият принцип на СТО, един от последните е
Както виждаш това, че един експеримент може да не противоречи (т.е. да потвърди) две или повече теории, е нещо нормално във физиката. Цаката е всички експерименти да потвърдят една теория. Теорията, която издържи на всички експерименти, тя може да се кандидатира за истина - естествено, в рамките на точността на експериментите които я потвърждават. В нашият случай това несъмнено е СТО
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|