Виж например следният пример. Имаш едно гладко и лъскаво корито, което се пуска по идеално заледена писта за бобслей. Ние лесно можем да опишем поведението на това корито по тази писта, стига да знаем началните условие, нали? Сега, ако пистата на места не е добре заледена, ледът е малко грапав, коритото има триене и не е толкова гладко и лъскаво, всичките тези неща ще се насложат над идеалната ситуация, която разглеждахме първоначално, и ще доведат до промени в поведението на коритото. Тоест ние трябва да решаваме по-сложна задача - същите закони, по които сме смятали и предипният път, но с добавени ограничения поради особеностите на пистата и коритото.

При СТО нещата са подобни. Тя дава законите какво поведение ще има светлина в пространство-времето, когато се движи с накси8мално допустимата скорост, която допуска това пространство. И чрез това поведение ни дава възможност да изучим геометрията на това пространство. Също така ни дава и законите, по които да опишем и не само светлина, а и други обекти, които не се движат с тази скорост. Това, че светлината при някакви енергии почва да се доближава до тези други обекти и да не се движи с максималната скорост, си е особеност на светлината, не засяга теорията. Съгласна ли си? Да, причините за това явление са интересни, но те не засягат СТО. Причините не са в някаква промяна на геометрията на пространство-времето, която СТО описва, а в някакво конкретно взаимодействие на квантовите флуктуации в това пространство и светлината (например). Един вид, ако пространството се запълни с мъгла, това ще повлияе на движението на светлината в него, но няма да промени геометрията му и законите по които работи СТО.

Отваряйте нова тема, няма проблеми.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`