Масата на самолета в натоварен режим достига максимум до 300 тона, гледам го от .
Ако имаме като резултат отклоняване на 90 градуса от началното направление спрямо точката на удара, нещата се развиват така (не ми се чертае, ще опитам да го обясня по-образно). Представи си картатаопъната на екрана, гледаме я все едно отгоре, самолетът се движи отгоре надолу вертикално.
Нека самолетът се движи в направление от горната част на екрана право надолу, и има импулс P0. Ако ракетата го отклони на тези 90 градуса, за да падне на около 10 км от мястото на удара, той трябва да получи напречен импулс приблизително равен на началният си, Р0 (поне същата скорост според оценката в предния ми пост). Нека това направление по мисленият ни чертеж да е наляво, т.е. след удара самолетът притежава импулс с големина P0 но наляво. Ако допуснем, че ударът не е еластичен, т.е. ракетата не е отскочила, то тя е носела импулс с хоризонтална съставка Р0 (посока отдясно наляво), и вертикална съставка (не по височина към небето, а по нашата карта, отдолу нагоре) също Р0, за да компенсира точно импулса на самолета. Демек от тези много груби сметки ракетата трябва да е изстреляна някъде от направлението наляво-надолу по нашата карта, линията която дели този квадрант по ъгъл 45 градуса. Тоест общият импулс, който ракетата предава на самолета за да се получи анализираната ситуация е 1.41.Р0. Вижда се, че собственият импулс на ракетата (нейната скорост и маса) са нищожна част от това, и че всичко е резултат на взрива. Сега дали взрив на такава ракета може да даде такова въздействие, не знам.
Но всичко това не отчита разпадането на конструкцията, разпределянето на импулса по парчетата, характера на взрива и много други неща, които не знаем и които правят задачата много сложна.
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|