След измерването с часовник на старта, ето и варианта на измерване с часовник на финала. Постановката е същата:

Пробно тяло – инерциална система K', с начало O', се движи спрямо неподвижна система К, с начало O, надясно с някаква скорост v по осите Х'=Х. Пак надясно върху Х' и Х са отбелязани точки A' и A, така че, при покой на системите една спрямо друга, е налице тъждеството дължина L' (разстояние O'A') = дължина L (разстояние OA).

2а) Измерване в система К , с часовник в точка А, при база дължина L:

С часовника сме в точка А. В този случай няма как да засечем началния момент O'=O , в който тялото-система K' се отправя по контролната дължина L . Същият остава скрит за нас.

И сега начинът за преодоляване на проблема е ясен – трябва да ползваме помощен светлинен сигнал, който, излъчен към точка А в момента O'=O , ще ни извести за това събитие. До пристигането му в А обаче минава време делтаt . Едва този по-късен момент ще засечем като начало на измерването, стартирайки часовника. После следва съвпадането O'=А, в който краен момент, затварящ времевия контур, спираме часовника, фиксирайки така реалното време t* . Друга възможност за провеждане на измерването не съществува.

Сиреч, за изминаване на точната дължина L , часовникът ще регистрира не истинското време t , а единствено достъпното за измерване време t* =t - делтаt . Фактически, време t* е приблизително, неточно време t . Така за скоростта v отново получаваме:

v = точна дължина L/неточно време t – възможното, реалното измерване
(v = точна дължина L/точно време t – това измерване е невъзможно)

Случаят 2б) "Измерване в система К , с часовник в точка А, при база време t*" е подобен на 1б) и няма да се спирам на него.