|
Въпросът за съотношението на неопределеност в релативната физика се намира в пряка връзка с относителността. За по-доброто му изясняване е необходимо още в началото да засегна структурата на познавателния процес, явяваща се важна част от Общата теория на познанието както в теоретичния си аспект – като същност и отражателни (познавателни) възможности на съзнанието, още и чисто технологично – като начин, по който съзнанието реализира своите способности. Другояче казано, като начин, даващ да се разбере как се стига до познание.
Няколко думи за теоретичния аспект. Както е видимо от заобикалящата ни действителност и както науката вече категорично е установила, Светът е устроен на Принципа на противоположностите. Именно от този Принцип произтичат познавателните способности на съзнанието, като обективно съществуваща възможност противоположните същности да се взаимоопределят една друга (едната посредством другата). Т.е., определянето на всяко нещо не може да бъде еднократен акт, да се получи от раз, а протича под формата на процес на взаимоопределяне с неговото противоположно.
Една такава процедура очевидно не може да се развива хаотично, "кога как дойде", а следва строга последователност на действието, формираща технологична част, задължителна за изпълнение, а именно (съвсем накратко):
Технология на познавателния процес – метод на сравняване:
Да позная дадено явление (предмет, процес, събитие...) означава да го определя като това, което е, означава да очертая неговата индивидуалност. А "да очертая неговата индивидуалност" означава да откроя различието му от другите явления (предмети, процеси, събития). С една дума, "да позная дадено нещо" означава "да го определя като различно от нещо друго", "да го определя в сравнение с нещо друго". Т.е. "да определя, да позная" означава "да установя (да дефинирам) налична разлика чрез сравняване ".
Сравняването обаче изисква подготовка. За да го реализирам, трябва да извърша действие "противопоставяне". Сиреч, трябва да построя познавателната верига: "противопоставяне за сравняване"-"сравняване за определяне (за познание)". Тези две звена са фундамента на технологията на Познанието.
Сравняването е единственият обективно наличен метод за определяне, ерго за стигане до познание. "Да позная дадено явление" означава "да намеря неговата определеност" чрез "провеждане на сравнителна процедура с неговото противоположно". В този смисъл трябва да е съвсем ясно, че и най-сложните и заплетени теории, включително Специалната теория, в действителност представляват процедури по обикновено сравняване за изваждане наяве на съществуващи разлики. В случая със СТО, чрез сравняване на инерциалните системи, тя разкрива разликите между тях, скрити в свръхвисоките скорости.
Технология на познавателния процес – способи на сравняване:
За правилното разбиране на познавателната теория и практика е важно да откроя няколко основни положения. Разликите, ерго, определеностите съществуват обективно (Принцип на противоположностите). Съзнанието само ги разкрива (определя, познава) чрез метода на сравняването. Две противни страни няма как да се определят по друг начин, освен да се взаимоопределят – едната чрез другата, което значи едната, сравнена с другата.
Сравняването им обаче не може да се осъществи при тяхно произволно, независимо положение в пространството и времето. Необходимо и достатъчно условие за неговото реализиране е те да застанат в отношение, да се обвържат в единство, да се противопоставят. Така на дневен ред в технологията на познавателния процес излиза механизмът, по който се осъществява действие "сравняване". Същият обхваща два противоположни способа:
Директен способ: Състои се в директно позициониране на обектите един до (срещу) друг. Другояче казано, тук се прилага директно противопоставяне на обектите като теза и антитеза, за извличане на определителната разлика – синтезния резултат. В практиката този метод на сравняване има ред неудобства – не дава ясна количествена оценка, обектите трябва да са леки за манипулиране и да са налични на едно и също място в един и същ момент, – което го прави почти непригоден за употреба.
Индиректен способ: Състои се в противопоставяне (измерване) на всеки обект поотделно, в качеството му на теза, с посредник, наречен мащаб, в качеството му на антитеза, след което синтезният резултат се добива от сравняване на проведените измервания. Този метод на сравняване е универсален. Тук всички ограничения отпадат – единият обект може да бъде измерен "тук и сега", а другият "там и после"...габаритите на обектите са без значение.
Разбираемо е, че, при инерциални системи – неподвижна К и движеща се спрямо нея K', ще е приложим само индиректният способ. Както се видя, едно такова сравняване не се нуждае от нищо друго, освен от общ мащаб. Всяко допълнително условие само ще опорочи сравняването. Сиреч, за сравняване на инерциалните системи Първият постулат се явява ненужен, излишен – истината се получава като пряк резултат от сравняването...нищо повече. Докато Вторият постулат е от жизнено важно значение за сравнителната процедура - той е технологична необходимост (но с уговорката, че се нуждае от уточнение). С една дума, казано в прав текст, ако в Природата липсваше непроменлив мащаб и, по-конкретно, ако скоростта на светлината не е константа, – тогава, няма постоянен мащаб, няма сравняване, няма изводи...системите стават непознаваеми.
Редактирано от kristofor на 02.07.14 07:58.
|
Съотношение на неопределеност в релативната физика
