|
"А ето и изричното подчертаване в условието: "В система К' в момента t'=t=0 на съвпадане на началата O'=О едновременно (според часовник К') се фиксират координатите на тези краища (тъй като в К' те се менят с времето t').""
Това е хубаво условие, но както се видя, ти не си го спазил в задачата. Единственото което си спазил е да ползваш лоренцовото преобразование в стандартната форма, което дава t'=t=0 в точката, в която началата О-О' съвпадат. Демек само в точката х=0. Но, както ти показах конкретно, в точките в края на метъра/отвора това не е така. Останал си само с някакви пожелания, сори. Затова и не се е получило каквото трябва, а каквото си искал желанията са надделяли над логиката.
"Нека пак да повторя: В система К' в момента t'=t=0 едновременно (според часовник К') се фиксират координатите на краищата на метъра-отвор x1 и x2 (тъй като в К' те се менят с времето t').
Това означава, че по условие е налице: t'1=t'2=t'
Сиреч, съгласно условието на задачата, в трансформация (1) са налице: t'=0; t=0; х=0;"
Отново повтаряшш неща, които не са верни. Да, налице е t'=0; t=0 за точката х=0, демек връзката между събитията (x,t)=(0,0 и (x',t')=(0,0) е правилна. Но в случая имаме събития (x,t)=(х1,0) и (x,t)=(х2,0) свързани с краищата на метъра/отвор, които водят до t'2 различно от t'1.
Само да спомена пълният вариант на преобразованията за координатите на краищата на метъра/отвор:
x'1=(x1-v.t1)/b
x'2=(x2-v.t2)/b
t'1=(t1-v.x1/c2)/b
t'2=(t2-v.x2/c2)/b
разликите:
x'2-x'1=(x2-x1)/b - v.(t2-t1)/b
t'2-t'1=(t2-t1)/b - v.(x2-x1)/c2/b
За да ми напишеш и използваш
x'2-x'1=(x2-x1)/b
ти си приел t2=t1, тоест едновременно са определени координатите на краищата в системата К, на неподвижният там (постоянен, както му казваш) метър/отвор (аз само опростих t2=t1=0).
При това положение второто уравнение се преобразува до:
t'2-t'1= - v.(x2-x1)/c2/b
и тъй като х1 е различно от х2, разликата t'2-t'1 е ненулева независимо от всичките ти декларации и клетви по условие. Много си искал координатите х'1,х'2 да се определят едновременно, ама не се е случило според задачата
И сега трябва да промениш нещо за да получиш верното решение на задачата. Което, естествено, ще се окаже скъсяване, а не уголемявне. Но още имаш доста работа докато стигнеш до там. Можеш да тръгнеш от насилствено равенство t'2=t'1, което обаче ще доведе до t2-t1 различно от нула, при което не можеш да изпуснеш членът v.(t2-t1) в уравнението за координатите, както си направил.
Ще ти подскажа. От t'2-t'1=0 имаме уравненията за преобразованията от по-горе:
x'2-x'1=(x2-x1)/b - v.(t2-t1)/b
0=(t2-t1)/b - v.(x2-x1)/c2/b
Второто умножаваме двете му страни с 'v' и го добавяме към първото (целта е да се елиминира произволният и ненулев член t2-t1). Получаваме
L' = L.b, скъсяване, както е по всички учебници Така че дерзай.
И само да добавя - ако беше вникнал в релативизма, а не да подхождаш така цитатнически със заместване на формули без да следваш физическият смисъл, щеше да си спестиш последният коментар. Релативизмът се следва с разбиране, тогава в него проблеми няма. Проблемите се появяват ей така, както ти си ги правиш по-горе - твърдиш нещо, което не е верно.
Сега трябва да ти е станало ясно колко е червясала дървената философия, дето се опитваше да ми пробутваш. Погребвай я и да видим какво още не ти е ясно от релативизма.
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|
Re: Съкращаване на дължини [re: kristofor]
