Кристофор: "За съжаление, пак нищо не си схванал. При инерциалните системи промяната зависи от скоростта на движение, по която причина се наблюдава само в движещата се система. "

Герисъм: "И след като скоростта на движение не се променя (инерциална система!), за каква промяна става дума? Хайде, питам те прости неща - за да има промяна, дължината трябва някога да е била една, после да е станала друга. Кога се случва това при инерциална система, която се движи с постоянна скорост? "

Наистина тези неща са толкова прости, че всеки ще ги проумее. Стремежът ти да се правиш на интересен е с много ниска успеваемост.

Кристофор: "В система К краищата на метъра-отвор x1 и x2 са постоянни (не се изменят с времето t). В система К' в момента t'=t=0 на съвпадане на началата O'=О едновременно (според часовник К') се фиксират координатите на тези краища (тъй като в К' те се менят с времето t'). Така за тях ще се получат координати x'1 и x'2. По този начин се стига до определителното съотношение (1):

x'2-x'1=1/b(x2-x1) или (L'метър-отвор)=(Lметър-отвор)/b (1)
(метърът-отвор се е удължил от Lметър-отвор в система К до L'метър-отвор в система К')"

Герисъм: "Тъй, дойдохме си на думата. Да видим какво си извел, и защо не е верно."
"Това е малката грещцица, която води до големите простоти които ти наричаш Принцип на противоположностите, тези и антитези - все неща, които както се вижда, не работят. Май нещо из основи е сбъркано в твоите представи, а?"

Няма да цитирам сметките ти за неедновременност, на които се осланяш, за да отправяш горните нещастни забележки. Тези сметки са принципно верни. Но самото условие на задачата ги прави излишни, изхвърля ги от употреба за този случай. Какво имам предвид? Ето трансформацията за времето:

t'=1/b(t-vx/c2) (1)

А ето и изричното подчертаване в условието: "В система К' в момента t'=t=0 на съвпадане на началата O'=О едновременно (според часовник К') се фиксират координатите на тези краища (тъй като в К' те се менят с времето t')."

Нека пак да повторя: В система К' в момента t'=t=0 едновременно (според часовник К') се фиксират координатите на краищата на метъра-отвор x1 и x2 (тъй като в К' те се менят с времето t').

Това означава, че по условие е налице: t'1=t'2=t'

Сиреч, съгласно условието на задачата, в трансформация (1) са налице: t'=0; t=0; х=0;

Или, при същите условия, за произволен момент t'=t, трансформация (1), след делене на t , дава тъждеството 1=1.

Специално за Герисъм ще добавя кратко разяснение. Тези, както той ги нарича, "простотии" и "малоумщини", дадени в условието на задачата, не съм ги измислил аз. Те са залегнали навсякъде в литературата. В релативната теория въпросното условие е изработено от нейния елит през годините след появата на СТО, поради възникващото противоречие между фактора "неедновременност" и фактора "съкращаване на дължините", довело до становището, че съкращаването на дължините само така ни се струва...че, в действителност, не се случва нищо такова. Голяма част от учените застава именно на тази позиция, въпреки че това съкращаване е опитен факт. Волфганг Паули споменава, че в решаването на този проблем (в който релативизмът сам се вкарва) се включва и Айнщайн с предложен мислен експеримент. Същият има за цел да покаже, че едновременността на произтичащи в различни места събития, необходима за наблюдаване на Лоренцово съкращение, може да бъде осъществена без използването на часовници, с помощта единствено на мащабите за дължина.

Толкова по тази тема.