"За съжаление, пак нищо не си схванал. Но е излишно повече да дъвчем случая. Накратко, влакът (система K') реално се движи, а гарата (система К) реално е неподвижна (за релативизма гарата е неподвижна на ужким???)."
Въртиш се в омагьосан гръг. Нали за това става дума, че в случая прилагателното "реално" пред съществителното "движение" не носи никакъв смисъл - такова движение няма никакви допълнителни физически качества от всяко друго. А като почнеш да си въобразяваш че имало (защото това не е друго, освен фантазиране без никаква основа), няма как да стигнеш до нещо съществено. Реалността е това, което се случва. Движение, което се случва, е реално. Реалното движение е измеримо. Движението на гарата може да се измери. Гарата, отдалечаваща се от влакът, извършва движение по всички поравила - до тогава, докато не установиш някаква физическа разлика от останалите движения. А такава досега никой не е успял да установи, затова и се е стигнало до принципът на относителността. Но ти се пробвай, може и да успееш
"За съжаление, пак нищо не си схванал. При инерциалните системи промяната зависи от скоростта на движение, по която причина се наблюдава само в движещата се система. "
И след като скоростта на движение не се променя (инерциална система!), за каква промяна става дума? Хайде, питам те прости неща - за да има промяна, дължината трябва някога да е била една, после да е станала друга. Кога се случва това при инерциална система, която се движи с постоянна скорост?
"В система К краищата на метъра-отвор x1 и x2 са постоянни (не се изменят с времето t). В система К' в момента t'=t=0 на съвпадане на началата O'=О едновременно (според часовник К') се фиксират координатите на тези краища (тъй като в К' те се менят с времето t'). Така за тях ще се получат координати x'1 и x'2. По този начин се стига до определителното съотношение (1):
x'2-x'1=1/b(x2-x1) или (L'метър-отвор)=(Lметър-отвор)/b (1)
(метърът-отвор се е удължил от Lметър-отвор в система К до L'метър-отвор в система К')"
Тъй, дойдохме си на думата. Да видим какво си извел, и защо не е верно.
Добре, задаваш че при съвпадение на началата на системите в точката на съвпадение часовниците имат показание t'=t=0. Правилно, за тази ситуация са именно формулите на лоренцовите трансформации, с които работим (формули без отместване):
x'=1/b(х-vt) ; t'=1/b(t-vx/c2)
Вижда се, че при x,t=(0,0) имаме точно това: x',t'=(0,0) Демек съвпадането на x=x'=0 (координатите на точките-начала О-О') се съчетава с t=t'=0.
НО, какво се случва с краищата на метъра/отвор x'1, x'2 в момента в който началата съвпадат и моментът в K е t=0? Тези точки в К (краищата) имат ненулеви координати x1,x2 различни от нула. Затова трансформациите по-горе се редуцират за краищата така:
x'1 = x1/b,
x'2 = x2/b
и
t'1 = -v.x1/(b.c2)
t'2 = -v.x2/(c2.b)
Ти хубаво вадиш първата двойка уравнения:
x'2-x'1 = (x2-x1)/b = L/b
Но от вторите две уравнения (t'2,t'1) се вижда, че координатите x'1,x'2 не са определени в един и същи момент време защото t'2 е различно от t'1. А за движещ се обект в К' това е фатално - ако координатата x'1 на единият край на движещ се обект засечеш в един момент време (t'1) и в този момент другият край наистина е на дистанция L' (по дефиницията на L') от тази координата, до следващият момент време (t'2) другият му край ще се е преместил на координатата x'2 и ще е на дистанция спрямо координатата x'1, вече различна от дължината на обекта L'. Следователно ако t'1 е различно от t'2, както е в нашият случай, разликата x'2-x'1 не е равна на L'. Следователно формулата L' = L/b е погрешна, както можеше да се очаква, и за което ти набивам канчето от не помня колко постинга.
Това е малката грещцица, която води до големите простоти които ти наричаш Принцип на противоположностите, тези и антитези - все неща, които както се вижда, не работят. Май нещо из основи е сбъркано в твоите представи, а?
Е, хайде сега се опитай да помислиш с главата си, без да ползваш тая дървена философщина която видяхме, че не работи, за да свържеш x'2-x'1 коректно с дължината L' - определена с координати на крайщата НО в един и същи момент по t'.
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|