Кристофор: "За антирелативизма влакът се движи напред, а гарата се движи назад. Но реално е движението само на влака. Движението на гарата назад е само огледално отражение на движението на влака. Иначе гарата-огледало си стои неподвижна на мястото. "

Герисъм: "Аз това го схванах, но ти не схвана кухотата на това твърдение. "Огледално движение" накачулено само с тази табелка, няма никакъв смисъл. Смисъл има, ако това движение е различно по някакъв физичен, наблюдаем параметър от реалното движение. Такъв параметър обаче в случая няма. Е защо да си приказваме за понятия без смисъл? Не променяй дефиницията за кинематично движение - движение, при което разстоянието до някаква точка, определена за отправна, се променя. Твоето "огледално" движение по тази дефиниция е съвсем реално, а друга дефиниция няма. Баба ми при това положение щеше да ти каже: налягай си парцалите в рамките на даденостите, без да фантазираш излишно. Това би ти казал и Окам."

За съжаление, пак нищо не си схванал. Но е излишно повече да дъвчем случая. Накратко, влакът (система K') реално се движи, а гарата (система К) реално е неподвижна (за релативизма гарата е неподвижна на ужким???). На базата на противоположните страни К и K', реалната, познатата ни математика, която работи само с противоположности (защото произтича от Принципа на противоположностите) извежда реалните ЛТ. Те не представляват нищо повече от уравнения, които дават връзката между противоположните системи К и K'.

По силата на Принципа на противоположностите сравнителната, ерго, определителната, ерго, познавателната процедура няма друга възможност, освен да е кръговратна, да описва затворен познавателен контур по тристъпковата схема "самостоятелно издигната теза-отиване към антитеза за извършване на сравняване-синтезно връщане към тезата вече като познание за нея". В този смисъл е невъзможно директно от даден обект да се отиде към негов позитив (към познание за него), без да се мине през негатив. Очевидно е, че с втората стъпка - добиването на антитеза, вече е осъществено сравняването-връзка между противоположностите. Но тази връзка винаги, задължително се появява в обърнат наопъки вид. Нейното изправяне се постига с третата стъпка, със стъпката "синтез".

Така вече на всекиго трябва да е ясно защо математическите правила въртят действието в кръг (А=В/b; В=А.b; В/А=b; А/В=1/b). В случая с инерциалните системи неподвижна К и "движеща се спрямо нея K', именно защото са противоположни, ще е в сила кръговратното математическо правило:

(параметри K')=(параметри К)/b – гледна точка K' (антитеза) (1)
(параметри K)=(параметри K').b – гледна точка K (синтез) (2)
(другите отнасяния няма да ги пиша)

Или същото, изразено с координатите и времето:
x'=1/b(х-vt) ; t'=1/b(t-vx/c2) – гледна точка K' (антитеза) (1)
x-v.t =x'.b; t-vx/c2=t'.b – гледна точка K (синтез) (2)

(релативизмът трябва да обясни защо не признава това правило)

Кристофор: "При това положение се променят параметрите само на движещата се система K', свързана с влака по причина движението. Параметрите на неподвижната система К, свързана с гарата, остават постоянни - липсва причина за каквато и да е тяхна промяна. "

Герисъм: "Ясно ми е какво искаш да прокараш, ама ти липсва физическата основа. Затова и не ти се връзвам. Колкото за причина за промяна - такава няма и според СТО - промяна няма изобщо, за всяка система отношенията в дължините не се променят, нали системата е инерциална? Ти това май още не си го разбрал Промяна, по смисъла на понятието, има тогава, когато можеш да проследиш изменение във времето. А между двете системи липсва общо време, затова и няма промените за които настояваш."

За съжаление, пак нищо не си схванал. При инерциалните системи промяната зависи от скоростта на движение, по която причина се наблюдава само в движещата се система.

Кристофър: "Нееднократно съм показвал, че СТО стига до абсолютно същите два резултата – първо удължаване, после скъсяване. Това е така, понеже, след издигане на тезата обективно се отива в антитеза,"

Герисъм: "Зарежи тая дървена философия с теза и антитеза - в случая ти липсва антитезата. Докажи чрез лоренцовите трансформации твърденията си."

За съжаление, пак нищо не си схванал. Хем ти пиша, че нееднократно съм го показвал, което е самата истина...естествено, изхождайки от ЛТ. И още десет пъти да го направя – никаква файда. Но хайде за последно...в примера с метъра-прът и метъра-отвор.

В система К краищата на метъра-отвор x1 и x2 са постоянни (не се изменят с времето t). В система К' в момента t'=t=0 на съвпадане на началата O'=О едновременно (според часовник К') се фиксират координатите на тези краища (тъй като в К' те се менят с времето t'). Така за тях ще се получат координати x'1 и x'2. По този начин се стига до определителното съотношение (1):

x'2-x'1=1/b(x2-x1) или (L'метър-отвор)=(Lметър-отвор)/b (1)
(метърът-отвор се е удължил от Lметър-отвор в система К до L'метър-отвор в система К')

И обратно:
В К' краищата на метър-прът x'1 и x'2 са постоянни (не се изменят с времето t'). В система К в момента t=t'=0 на съвпадане на началата O'=О едновременно (според часовник К) се фиксират координатите на тези краища (тъй като в К те се менят с времето t). Така за тях ще се получат координати x1 и x2. По този начин се стига до определителното съотношение (2):

x2-x1=(x'2-x'1).b или (Lметър-прът)=(L'метър-прът).b (2)
(метърът-прът се е скъсил от L'метър-прът в система К' до Lметър-прът в система К)