"Именно, това е половината от задачата, при това по-неинтересната. Затова и съм ти подсказал каква е другата половина. Интересното е в другата система, в която метъра не мърда, а отворът се движи."

Сега виждам, че си написал още нещо. На бърз прочит ми изглежда неясно, мъгляво, лъжливо. В него не виждам къде е моментът t' в система K', в който едновременно се визират краищата на отвора в К, който момент е съответен на момента t в К, в който едновременно се визират краищата на метъра в K'. И в който момент t'=t съвпадат началата O'=O.

"Именно, големи глупости си показал. Точно това е парадоксалното решение, защото не следева от никъде - не и от строгата теория. Изчисленията сочат, че отворът, именно защото е подвижен в К', се скъсява (смалява)."

Толкова време пишем, а ти не си схванал ни частица от антирелативната идея. Хайде пак да я дам нагледно.

За релативизма влакът се движи напред, а гарата се движи назад. Двете движения са равноправни, еднакво реални.

За антирелативизма влакът се движи напред, а гарата се движи назад. Но реално е движението само на влака. Движението на гарата назад е само огледално отражение на движението на влака. Иначе гарата-огледало си стои неподвижна на мястото.

При това положение се променят параметрите само на движещата се система K', свързана с влака по причина движението. Параметрите на неподвижната система К, свързана с гарата, остават постоянни - липсва причина за каквато и да е тяхна промяна.

Сиреч, скъсява се само метър K'. Мерен със скъсения метър K', иначе постоянният метър К изглежда удължен. С една дума, и от гледна точка К, и от гледна точка K' метърът-пръчка K' пада в метъра-отвор К.

Нееднократно съм извеждал това положение от ЛТ.

Нееднократно съм показвал, че СТО стига до абсолютно същите два резултата – първо удължаване, после скъсяване (в противоречие на принципа на относителността). Това е така, понеже, след издигане на тезата обективно се отива в антитеза, която фиксира удължаването (СТО не може да избяга от този обективен ход на нещата). Едва синтезното връщане към тезата дава скъсяването (принцип на противоположностите). СТО обаче, заради съответствието с опита на Майкелсон, признава само скъсяването, "узаконявайки" го като двустранен ефект...а ефектът удължаване се прави, че не съществува.

Цялостното решение на опита на Майкелсон обаче, което физиката още не е направила (в полза на СТО), също води до ефектите удължаване и скъсяване, като две противоположни страни на съществуващата една единствена зависимост между две инерциални системи.

Редактирано от kristofor на 26.06.14 20:20.