"Но в случая е важно това, че в крайна сметка и в двете системи ще бъде реализирана само едната от версиите, а другата ще се окаже погрешна. "
Да, във всяка система ще се реализира само една от версиите, другата ще се окаже погрешна в тази система. Но ще се реализира в другата, това и сочат формулите.
"Тоест, когато събитието се случи, единият от наблюдателите ще разбере, че това, което е виждал, измервал и прочие, не е било нищо повече от заблуда."
Напротив. Виждането и измерването се случват тогава, когато се случват и събитията. Ти мериш събития - моменти и места, от там получаваш производните дължини и интервали. Без събития нищо не се случва - по определение :) А в нашият случай просто предсказваме какво ще се измери, когато се случат събитията. И в какъв ред ще се случват. Така че всеки наблюдател във своята система ще получи това, дето му предсказвахме за неговата система. Какво се е получило от някаква друга гледна точка за него няма значение. Лоренцовите трансформации са за това - да съотнасят събития, да съотнасят интервали и дължини, определени в една система, към друга. Чрез тях и само тях се извършва сравняване на резултатите получени при единият наблюдател с резултатите получени при другият. Интуитивното очакване за еднаквост на резултатите, наследено от класическата механика, в случая е измамно и подвеждащо. То е неразбиране на елементарната философия на процесите.
Съотношението на пръчката и дупката в случая не е същественото. Същественото е какво се случва с пръчката и дупката - събитията, случващи се по края на пръчката и дупката, трябва да се случат във всички отправни системи. Ако пръчката преминава през дупката в едната система, тя трябва да преминава през тази дупка и във всички други системи, независимо в каква последователност (или едновременност) крайщата и затъват в дупката. Това е същественото - да се опише случващото се, и то се описва в една отправна система като една гледна точка към реалността. Докато двете противоположни твърдения по-горе са от две различни отправни системи, различни гледни точки, за които не съществува понятието "едновременно".
"Едновременно или разновременно, все едно - фактът е, че не е възможно в едната система метърът... пардон, стрелата да мине през отвора, а в другата система - да не мине. Тя или минава в абсолютно всички системи, или не минава. Все пак в една реалност живеем..."
Точно за това става дума. Парадоксът със стрелата, която в системата на равнината с дупката се движи с леко преместване и към равнината, и в тази система стрелата е скъсена и минава изцяло през дупката, се разрешава лесно и от гледна точка на системата на стрелата. В тази система стрелата е по-дълга от отворът, но ако човек мисли и смята правилно, ще открие, че в тази система стрелата не е паралелна на плоскостта, а е завъртяна на малък ъгъл към нея. И ситуацията е проста при това положение - по-дългата стрела първо ще се провре с предният си край през отвора, и по този начин ще се промуши цялата без да се докосне до равнината, съдържаща отвора, независимо колко е дълга. Тоест двата края ще минат не едновременно през дупката, което компенсира по-голямата дължина на стрелата. Относителността на едновременността е разрешението при всичките "парадокси" от този род. Но човек който не я разбира, само ще се тръшка...
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|