"Примерно, виж Паули В. - Теория относительности, Москва, 1983, параграф 5, стр. 28 "
Случаят на Паули съм го разгледал детайлно като Вариант 1. Паули за разлика от тебе изрично споменава какви обозначения използва - че дължината в примованата система ще обозначава без прим, а дължината в непримованата система ще обозначава с прим (Паули винаги е бил шегобиец ). Ако това не се споменато изрично, съвсем естествено е да се счита обратното - дължината в К да се бележи без прим (както и времената и координатите), и дължината в К' да се бележи с прим - както изрично съм уточнил аз, и което изясняване е задължително ако искаш да докажеш нещо. Ти обаче ползваш някакви обозначения без да определиш смисъла им. Ползваш и заблуждаващи названия на системите - "неподвижна" и "подвижна', които водят до допълнително объркване поради безсмислието си - спрямо какво е неподвижна системата? Ако К е неподвижна и то спрямо пръчката (единственият обект в задачата), тогава ако не се уговори друго, съвсем естествено е дължината да се обозначи с L или L0 а не с L'. Паули е уговорил какво обозначава - цитатите трябва да се преписват с мисъл, това трябва да ти е главният извод. Трябва да научиш нещо, дори да работиш само на ниво цитати.
Ти самият ползваш L' както ти дойде, веднъж за К, друг път за К'. Ето един цитат от твое писание:
x'=x/b-vt/b ; t'=t/b-(v/c2)x/b – гледна точка K' (1)
Директно от (1) следват занисимостите:
L'=L/b ; t'=t/b - тук пък L' го използваш в K', за разлика от обозначенията на Дирак в цитата му. Е от тази каша в обозначенията тръгва всичко. Логично е ако ти хрумне да смениш обозначенията, допълнително да го договориш. Но от де логика при цитатничеството? Пък и ти демонстрирах в предният постинг, че от същите уравнения може да получиш съвсем противоположен резултат при съответните допълнителни условия (Вариант 2).
Сега вече разбирам защо не можеше да обясниш нищо, когато те питах как става "директното" получаването на формулите - Паули просто си е спестил обяснения, а цитатническото мислене не може да ги възпроизведе
И видя ли, че дори Паули не си позволява да раздава безсмислените табелки "неподвижна/подвижна" система, нито "гледна точка", а използва много по-смисленото "система, в която пръчката е подвижна или неподвижна". Аз от кога ти разправям, че това е единственият смисъл на тези табелки? Никаква друга "неподвижност" не се изразява с тях. Формулата зависи само от състоянието на отсечката в отправната система.
И сега какво, ще си говорим ли за Майкелсън и как е измерил някакво скъсяване? Ако ще ми привеждаш други цитати, поне обозначенията изяснявай.
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|