Както вече имах възможност да кажа, Светът е устроен на Принципа на противоположностите. Именно от този Принцип произтичат познавателните способности на съзнанието, като обективно съществуваща възможност едното да се определи чрез другото. Съвсем близо до ума е, че такова взаимоопределяне може да се проведе само по пътя на сравняване на едното с другото за установяване на разликата. С една дума, сравняването е единственият наличен метод (похват, инструмент) за определяне, за отчитане на разлики и, значи, за стигане до познание.

В този смисъл трябва да е съвсем ясно, че и най-сложните и заплетени теории, включително Специалната теория, в действителност представляват процедури по обикновено сравняване за изваждане наяве на съществуващи разлики.

Технологията на сравняването е известна още от древността. Основава се на следните две възможности:

- Директно сравняване на обектите: извършва се посредством поставянето им непосредствено един до (срещу) друг. Другояче казано, тук се прилага директно противопоставяне на обектите като теза и антитеза, за извличане на определителната разлика – синтезният резултат от протеклата сравнителна процедура. Този метод на сравняване има ред неудобства, които го правят почти непригоден за употреба.

- Индиректно сравняване на обектите: извършва се посредством противопоставяне на всеки обект поотделно, в качеството му на теза, срещу единен мащаб, в качеството му на антитеза, след което синтезният резултат се добива от сравняване на проведените измервания. Този метод на сравняване е универсален, тъй като едното измерване може да протече "тук и сега", а другото "там и после".

Именно индиректният метод на сравняване се прилага за определяне на съотнасянето между неподвижна система К и инерциално движеща се спрямо нея система K'. Както се видя, едно такова сравняване не се нуждае от нищо друго, освен от общ мащаб. Всяко допълнително условие само ще опорочи сравняването.

Сиреч, за сравняване на инерциалните системи Първият постулат се явява ненужен, излишен; единствено резултатът от сравняването ще покаже дали системите са тъждествени или са различаващи се. Докато Вторият постулат е от жизнено важно значение за сравнителната процедура.

Тогава възниква въпросът как така Първият постулат се е появил и настанил в научното пространство. За да покажа нагледно това, ще представя следното логико-математическо решение (ще се огранича само върху координатата):

x'=x-v.t – сравняване при Галилей
x'=1/b(x-vt) – сравняване при Айнщайн

Координатата x' в движещата се система K' очевидно е едноизмерна, ерго, мономерна - x'mon, примерно от началото O' до точка A'. Докато координатата x в неподвижната система K очевидно е съставна, сумарна, съставена от една мономерна съставка - xmon или OA, съответна на x'mon, плюс разстоянието v.t . Т.е. x=xmon+vt .

Без никакво съмнение, сравнителната процедура при Галилей не протича по правилата. Директно казано, Галилей сравнява системи К и К' по метода "на око". И ето какво получава:

x'mon=xmon+vt-vt или x'mon=xmon в обобщен вид x'=x .

И логически заключава: тъждество на системите = относителност
На тази база въвежда принципа на относителността.

За разлика от Галилей, Айнщайн провежда сравняването с върхова прецизност и получава:

x'mon=1/b(xmon+vt-vt) или x'mon=xmon/b в обобщен вид x'=x/b

Респективно, би следвало да заключи: не-тъждество на системите = не-относителност (вярната логика)

Но Айнщайн не разсъждава така и затова фактическото състояние при релативизма е:

Галилей: тъждество на системите = относителност (вярна логика)

Айнщайн: не-тъждество на системите = относителност (невярна логика)