За установяване на съотнасянето на времената на неподвижната и движещата се система по презумпция следва да се приложи същата процедура, ползвана и при дължините.
Ето трансформацията за времето (при неподвижна система К и движеща се K'):
t'=t/b-(v/c2)x/b или t'=1/b[t-(v/c2)x] или t'=tкор/b – за движеща се гледна точка K' (3)
Обратният вид на тази трансформация е:
t-(v/c2)x=t'.b или tкор=t'.b – за неподвижната гледна точка K (4)
(обичайната математика)
СТО обаче, казах, няма трансформацията (2) за обратната гледна точка (§ 3. Теория преобразования координат и времени от покоящейся системы к системе, равномерно и прямолинейно движущейся относительно первой). По-скоро, не признава гледната точка откъм неподвижната система К, защото едно такова признание противоречи на принципа на относителност (трансформациите видимо не са тъждествени).
Директно от (3) се стига до следното съотнасяне на времената:
t'2-t'1=(t2-t1)/b респективно t'=t/b (3а)
Директно от (4) се стига до следното съотнасяне на времената:
t2-t1=(t'2-t'1).b респективно t=t'.b (4а)
(за сведение: тъкмо трансформации (3) и (4) извеждам от опита на Майкелсон, съответно, за отнасянето на времената получавам точно зависимости (3а) и (4а))
Тук учудващото е, че СТО признава за законна трансформация (3) за времето, но не зачита нейното следствие за времената (3а). А естествено е, че не зачита и (4а), след като не признава трансформацията (4).
Сиреч, по отношение на връзката между времената на двете системи K и K', СТО не прилага нито формула (3а), нита формула (4а). В случая СТО стига до своето решение по съвсем друг път, а именно:
Изхожда от законната трансформация t'=1/b[t-(v/c2)x] (3), след което в нея прави заместването x=vt (тъй като премества часовник K' в началото О') и получава съотнасяне на времената във вида:
t'=t.b (5)
С това исках да покажа, че при СТО, между начина на извеждане на връзката между дължините и начина на извеждане на връзката между времената, няма нищо общо, откъдето наяве излиза разнопосочност в промяна на величините "дължина" и "време".
При това положение законите не могат да запазват формата си във всички системи.
Подобно е и положението с масата. Тук извеждането на зависимостта между маса K' и маса K е по-сложно и ще представя направо резултата, а именно:
m'=m/b (където m е така нар. маса в покой) (6)
Още веднъж повтарям, че, при този разнобой в зависимостите на СТО - m'=m/b, L=L'.b, t'=t.b , законите просто няма как да запазват формата си във всички системи, което пролича с примера за силата на гравитацията.
|