Да допълня още по въпроса.

Тук обаче възниква проблем. Отношението L'=L/b не удовлетворява опита на Майкелсон, който опит регистрира скъсяване на дължината L' на успоредното на движението рамо на уреда. Това скъсяване се наблюдава от неподвижната система К (Етера). Ето защо, иска-не иска, на СТО й се налага по някакъв начин да включи и неподвижната гледна точка. И тя го прави, ......................

При М-М експериментите се приема, че резултата е нулев в ИС в която се провежда опита, т.е. в случая Земята. (Всъщност това не е така, но за конкретното разглеждане да приемем, че резултата е нулев.)

В ИС покояща се спрямо Земята резултат също е нулев.

То не може да не е така по следната причина.
Разделянето на светлинния сноп, разделянето на всяка поредна вълна по интензитет с полупрозрачно огледало става в някой момент от времевата скала което време се разглежда като t0. Нека за удобство разглеждаме само една от многото поредни вълни която ще се раздели по интензитет и съответното и достигане до екрана.
Така, че времето t0 през което се разделя разглежданата ЕМВ е едновременно и за двата разделени по интензитет снопове (в случая само една вълничка). Тази едновременност е факт независимо от коя ИС се наблюдава.

Както приехме при нулев резултат на М-М (в случая ИС движеща се Земя) достигането на двете вълни до екрана едновременно веднага заковават факта, че и в ИС покоящася спрямо Земята едновременността е факт. До тука нищо ново, защото събитията разделяне или пристигане на ЕМВ стават едновременно и в една и съща координатна точка (пространството).

Или казано накратко, първа закономерност която ще използваме:
1.Две събития станали едновременно и в една и съща точка са едновременни и в всяка друга ИС.



1. Обяснението за наблюдател от покоящася ИС:

Е еднакво и за Лоренц и за Айнщайн. Надлъжното скъсяването е реално и се съгласува с представата за нулев резултат.
2. Обяснението за наблюдател от движещата се ИС Земя:
а) Лоренц казва: Надлъжното скъсяването е реално и в движещата се ИС Земя всичко е скъсено надлъжно така, че при завъртане напречното и надлъжно рамо на интерферометъра сменят местата си и всичко се компенсира. Но това надлъжно скъсяване няма как да се измери, защото всяка мярка от едното рамо наложена върху другото веднага я променя защото се сменя и нейното положение по посока на движението или вертикално и съответното компенсиране. (Или няма сухо или мокро въже както е известен спора.)

б) Айнщайн казва тинтири минтири и че Земята не се движи (въпреки, че по условие се движи).


(До тука така разглежданото, експериментите М-М се извършват със симетричен интерферометъра, т.е. двете рамена са еднакво дълги. )

Спора помежду двамата е можел да се реши ако се използва не симетричен интерферометър при който едното рамо е по късо от другото.
Ефекта изместване на интерференчната картина ще е функция на :
1. Отношението на двете дължини на рамената на интерферометъра а не само от дължината на рамената както е при класическия М-М експеримент.
2. Двете рамена да сключват прав ъгъл помежду тъй като при различен от правия ъгъл ефекта намаля.
3. За този експеримент е нужна светлина с голяма времева кохерентност. (При класическия симетричен интерферометъра на М-М не се изисква голяма времева кохерентност. )




Хронологията по въпроса. Извършва се експеримент през 1932 година. Но експеримента е опорочен тотално. По точка 1ва от по горе. Разстоянието на рамената не е достатъчно да не говорим за отношението помежду двете рамена. По 2ра точка за какво им е трябвало двете рамена да не сключват прав ъгъл и да влошават ефекта допълнително, отговор няма но пък двамата юнаци надълго и на широка обясняват как са термостабилизирали интрферометъра. По 3та точка тотално се дънят и се превръщат в лъжци, светлина с голяма времева кохерентност те са нямали защото само с лазери и то след 1965 година е било възможно провеждането на експеримента.











Освен това, за наблюдател в покоящата се ИС и експеримент с несиметричен интерферометър. То скъсяването на надлъжното рамо - примерно късото рамо. При завъртане на интерферометъра няма да се компенсира от дългото рамо вече намиращо се (вече завъртяно) на местото на късото. Т.е. в този случай ще има изместване на интерференчната картина и съответно двете вълни от различните рамена на интерферометъра няма да пристигнат едновременно.

И както в началото писахме:
1. Обяснението за наблюдател от покоящася ИС:
Е еднакво и за Лоренц и за Айнщайн. И в този случай ще има изместване на интерференчната картина поради несиметричността на рамената.

Но най го писахме :
Или казано накратко, първа закономерност която ще използваме:
1.Две събития станали едновременно и в една и съща точка са едновременни и в всяка друга ИС.

Което за случая на несиметричен интерферометър придобива вида.
1’.Две събития станали НЕ едновременно в една и съща точка са НЕ едновременни и в всяка друга ИС.


Т.е. тази неедновременост трябва да се наблюдава и в ИС движеща се Земя. И то по логиката на СТО.

Ако има нещо не ясно питай, пиша го набързо та може и има нещо.