И нали, все пак, говорим за реално цъкащи часовници, за физически резултат, а не за изчислителни операции, стои въпросът може ли при срещата на часовник K" с часовник К едновременно в този момент първият да изостава спрямо втория и вторият да изостава спрямо първия?

++++++++++++



Вече съм наясно с любимото занимание на Герисъм – да надува балончета и да пука балончета. Намира го за мотивиращо...негова си работа. Но такова заиграване пречи на разсъжденията по същество, което именно го устройва – било че такива разсъждения не са по възможностите му, било че не са по вкуса му. Затова се налага да продължа излагането на проблема във вид на монолог.

Основните природни величини са: маса (m) (произтича от материалността на Света), дължина (L) (произтича от пространствеността на материята) и време (t) (произтича от времеинтервалността на материята, на материалните процеси). В природата между тези величини е налице определено взаимоотнасяне, един вид, естествен синхрон. И понеже величините търпят релативни промени, то, значи, и тези промени трябва да протичат в съответния синхрон. В противен случай, тъй като съчетанието на въпросните величини дава физическите закони, последните няма да запазват формата си в различните системи.

Тъкмо това ни дава основание и ни задължава да анализираме как се променят масата, дължината и времето според СТО. Ще започна с дължината.

Вече показах защо Айнщайн прибягва към механизма на противопоставяне на системите, полагайки едната за неподвижна, а другата за движеща се спрямо нея. В резултат извежда ЛТ. Тук всеки трябва да е наясно, че трансформацията представлява обикновена зависимост, обикновено уравнение, осъществяващо връзката между неподвижната и движещата се гледни точки. Т.е. това уравнение съдържа в себе си двете противоположни гледни точки под формата на своя лява и дясна страна. А ето и самата трансформация (при неподвижна система К и движеща се K'):

x'=x/b-vt/b или x'=1/b(x-vt) или x'=xкор/b – за движеща се гледна точка K' (1)
x-vt=x'.b или xкор=x'.b – за неподвижна гледна точка K (2)
(обичайната математика)

СТО обаче я няма трансформацията (2) за обратната гледна точка (§ 3. Теория преобразования координат и времени от покоящейся системы к системе, равномерно и прямолинейно движущейся относительно первой). По-скоро, не признава гледната точка откъм неподвижната система К, защото едно такова признание противоречи на принципа на относителност (трансформациите не са тъждествени).

Директно от (1) се стига до следното съотнасяне на дължините:

x'2-x'1=(x2-x1)/b респективно L'=L/b (1а)

Тук обаче възниква проблем. Отношението L'=L/b не удовлетворява опита на Майкелсон, който опит регистрира скъсяване на дължината L' на успоредното на движението рамо на уреда. Това скъсяване се наблюдава от неподвижната система К (Етера). Ето защо, иска-не иска, на СТО й се налага по някакъв начин да включи и неподвижната гледна точка. И тя го прави, като директно от отношението L'=L/b (1а) получава търсената зависимост L=L'.b (2а).

Всъщност, зависимост L=L'.b (2а) следва непосредствено от отхвърлената трансформация (2):

x2-vt-x1+vt=(x'2-x'2).b или L=L'.b (2а)

И така:

от трансформацията x'=1/b(x-vt) или x'=xкор/b – за движеща се гледна точка K' (1)
следва извода за дължините L'=L/b (1а)
от трансформацията x-vt=x'.b или xкор=x'.b – за неподвижна гледна точка K (2)
следва извода за дължините L=L'.b (2а)

Сиреч, свидетели сме на чудноватото положение:

СТО признава за законна трансформация (1) за координатите, но не зачита нейното следствие за дължините (1а).
СТО не признава за законна трансформация (2) за координатите, но се придържа към нейното следствие за дължините (2а). Напълно си прав. СТО не е логически завършена. И това упорито се замазва с всички средства.


И за всичкото това газене и в принципа на относителност, и в принципа на противоположност (определеност) не се дава никакво обяснение.
И вместо да се работи по „завършването”, ако е възможно, то упорито се работи по обиграването да се дават някакви обяснения.
Поздравления за упоритостта ти да покажеш слабостите на СТО.





Както казах, същата определителна технология (правилна или не) трябва да бъде приложена и за времето. Иначе законите няма да отговарят на условието за запазване на формата.
(следва анализ на зависимостта за времето)



Преди време писах и тема за по долното. Сега не я намирам къде беше, но пък имам чертежа към темата.
http://nnn07.hit.bg/OTO/iIDEA.JPG

И основния въпрос е да можем да имаме точното време във всяка взаимоподвижна ИС. За да не може СТО да си разиграва коня както си иска и да преиначава координати, времена и т.н.


Та идеята към чертежа е следната:

Всяка ИС която ще се разглежда има часовник във вид на дълга (ос) тръба показаното на а). Тръбата се върти (примерно с 1 оборот за 1секунда) по часовник в собствената ИС и е дълга колкото е нужно за конкретно разглеждане.

По дължината и е нанесена червена ивица която може да се види във всяка друга ИС когато линията е видима (обърната) към нея и по този начин може да се измерват оборотите, т.е. тиктакането на часовника в наблюдаваната ИС от всяка друга.

На С) е показано парадокса на близнаците. В случая тризнаци като А стои на место. Докато В и С се движат. Всеки може да определи тиктакането на часовниците в друга ИС по часовника в собствената си. Всеки може да получи информация по радиовръзка какво измерва другия.

По този начин няма възможност за шикалкавене и нарочване.
Виждам, че си упорит действай, подкрепям те.