"Пак започваш грозната си "ала-бала" деформация на фактите! Излишно е да повтарям, че цитатът е от Айнщайн дословно, и само една умствена нагласа за увъртане като твоята може да изкаже подобна лъжа. "
Ние сега какво обсъждаме - СТО, или някакви цитати на Айнщайн? Ти с разбиране ли подхождаш към науката, или го заместваш с цитатничество? Дали повтаряне на зазубрени цитати ще те доведе до същността на нещата? Не мисля. Няма жив пример в света
"И нали, все пак, говорим за реално цъкащи часовници, за физически резултат, а не за изчислителни операции, стои въпросът може ли при срещата на часовник K" с часовник К едновременно в този момент първият да изостава спрямо втория и вторият да изостава спрямо първия?"
От какво заключи, че часовникът К" е изостанал?
Пиле, шарено, аз ти казах, че с цитатничество до под кривата круша ще го докараш. Ако не си размърдаш гънките, наистина там завършва пътят...
Предложих ти шанс. Явно не си способен да прилагаш уравненията на теорията, затова търсиш спасение в цитати. Гледай и се учи.
Първо, да изясним, какво точно се получи при решението на задачата? Да се съсредоточим на частта в която участват К и К'.
Там имаме две важни събития: сверяването на К и К' на координати x,t=(0,0), и съвпадането на К' с К" на координати x,t=(x1,t1). Тоест моментът който показва К' при срещата (t'1) се отчита при съвпадението с друг часовник в системата К - не този, дето се намира в началото. Нека обозначим този часовник като К2 (той се намира на координата х1 от К). Тоест интервалът време между посочените две събития в системата К се отчита от два различни часовника, разместени в пространството, докато същият интервал в системата К' се отчита от един часовник - този в началото на К', който се движи спрямо двата часовника на К. Това е важната конкретика, която и определя несиметричността на резултата: t'1 = t1.b. Можем ли от тази формула да кажем, че часовникът К' се движи по-бавно от часовникът К в началото на системата (или вторият часовник К2, с който е отчетено второто събитие)? Не, не можем. Защо?
Резултатът гласи накратко:
интервалът между две събития измерен в К от два неподвижни в нея часовника е по-голям от интервалът, измерен от един единствен но подвижен в тази система часовник (в К')
Да сменим табелките. В момента (по К) в който часовникът К2 отчита второто събитие, срещу К (в началото на системата) прелита друг часовник от К' - часовникът К'2. Какво е показанието на този часовник? Защото, ако го знаем, можем да решим простата задача с разменените табелки: в К' имаме два неподвижни часовника, К' и К'2, край тях прелита часовникът К, какво е съотношението на интервалите, определени в двете системи от събитията "съвпадане на К и К' " и "съвпадане на К и К'2 ".
Първото събитие, "съвпадане на К и К' ", вече му имаме координатите в К': x',t'=(0,0) по условието за сверяване на часовниците. По предната задача знаем, че когато К' съвпадне с К" (и К2), К2 показва време t1. Следователно събитието "съвпадане на К и К'2 се случва на координати x,t=(0,t1) по системата К. Тъси се показанието на К'2 при това съвпадение. Значи трябва да преобразуваме тези координати от системата К в системата К'. Ползваме уравненията, които ползвахме и предният път за това преобразуване:
x' = (x - v.t)/b
t' = (t-v.x/c2)/b
От второто уравнение получаваме (като заместим координатите x,t=0,t1):
t'2 = t1/b
или
t1=t'2.b
(където t'2 e показанието на часовникът К'2 при съвпадането му с К. При другото събитие - съвпадане на часовника К с К', показанието на К' е 0, тоест интервалът между двете събития в К' е t'2, а интервалът между същите две събития в К е t1.
Какво получихме сега от тази формула t1=t'2.b? Че интервалът измерен в К' от два неподвижни в нея часовника е по-голям от интервалът, измерен от един единствен но подвижен в тази система часовник (в К). По твоето тълкувание К изостава спрямо К'? Абсурдно тълкувание, нали
Сравни двата пасажа в синьо, за да разбереш какво се получи от анализа. Вижда се, че "неподвижна" и "подвижна" системи са само табелки - нещо съвсем естествено в светлината на принципът за относителност. Единственият коректен извод от всичко казано по-горе е: интервалът от време между две събития, измерен в система, в която събитията се случват на една и съща координата (демек мерени с един и същи часовник) е най-кратък. Всяка друга система, която измерва този интервал с повече от един (разнесени в пространството) часовник, ще получи по-голяма стойност - при същите събития. И накрая, не трябва да забравяме, че става дума за специфични събития - случващи се на едно и също място в едната система, т.е. при специфична конкретика - конкретика, която въвежда асиметрията в задачата, а не празните епитети подвижен/неподвижен..
И естествено, по геометрията на Минковски това е повече от очевадно. Лоренцовите трансформации представляват ротация в пространство-времето. Геометрично представено, времевите оси на две взаимоподвижни системи няма да са параеллни, а ще са кръстосани под някакъв ъгъл (зависещ от взаимната скорост) в резултат на тази ротация. Тогава определен интервал по времевата ос на едната ще се измерва чрез проекция по времевата ос на другата. И двете посочени в синьо твърдения ще са верни. Без да нагазваме в блатото "часовник изостава/избързва спрямо друг часовник". В което блато се затъва, като се следват цитати без да се мисли.
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|