"Няма движение "огледален образ". Движението е промяна. Твоят "огледален образ" е само табелка, и то без съдържание - такова движение не съществува по дефиниция. Ти се опитваш да въведеш някаква разлика в системите, но най-неудачно е това да бъде чрез движението. Просто е невъзможно, независимо от тръшкането за това "огледално движение". Definiciqta na "dwivenie" ne go pozwolqwa. Друга трябва да е разликата, не по отношение на движение.

Защо? Равноправието на системите е принцип, въведен за да ограничи множеството възможни решения. Без принципи една физическа теория не може да се изгради: има безброй много кандидати за теории, взаимно изключващи се при това, описващи света. Принципите са допирните точки с реалността - те въвеждат ограничения и изхвърлят теориите, дето не съответстват на реалността по предсказания. Един принцип - принципът за скоростта на светлината - въвежда ограничения, но не достатъчно - отново съществуват безброй теории кандидати. Оказва се, че трябва да се въведе още поне един принцип, и това е принципът на относителността. Може да се докаже, че тези два принципа (плюс изискването за законите на Нютон да са верни в теорията) ограничава възможностите до една.

Ти обаче отхвърляш принципът за относителност, без да го замениш с друго. При това положение не можеш да създадеш една теория. Говориш ми за някакви скъсявания - сигурен ли си, че ще има скъсявания? Скъсяванията са следствие на СТО, наложени от принципът на относителност, теория без този принцип ти не си изградил, а и не може. Тогава от къде си сигурен коя система какви свойства трябва да проявява, за да получи табелката "подвижна"? Това не зависи от вкарването в оборот на кухата табелка "огледално движение".

Така че, преди да отхвърляш принципът за относителност, опитай да го замениш с нещо, за да видим следствията на новата теория. Но не в тая тема, тя е за СТО. Дотогава фантазирането на тая тема няма смисъл.


"Неравноправието идва от кръщаването на системите неподвижна-подвижна, което математиката закрепва в уравнения (Лоренцовите трансформации), тъй като тя не разбира от условности и уговорки, не разбира, че кръщаването неподвижна-подвижна е на ужким. "

За коя точно неравнопоставеност става дума? Защото това кръщаване не променя равнопоставеността по отношение на физическите закони - а само за такава равнопоставеност става дума в СТО Всичко друго различава системите, както и трябва. "

Ужас! Думи, думи, думи и...нищо! От целия разговор до тук нищичко не си схванал! Пееш си урока за краставицата и туй-то. И хайде...връщаш разговора в началото!

Ами застани пред огледалото. Освен че ще установиш какъв хубавец си, ще видиш още, че всичко твое дясно е ляво при отражението ти. Така че, като тръгнеш надясно, образът ти фактически отива наляво. Реално обаче се движиш само ти спрямо неподвижното огледало.

Огледалната феноменология е основно свойство на Обективитета. Тя идва от факта, че същият е устроен на принципа на противоположностите. Едната противоположност се оглежда в другата за да добие познание за това какво представлява тя самата. Окото не може да види само себе си...за целта се нужда е от огледало. Т.е. не може да има познание без описване на този затворен контур (без кръговратност, в случая, обект око-негов огледален образ-обратно към обект око като познание за него). За пример: Процесът на развитие на материята неминуемо стига до огледалото "съзнание" и тръгва обратно към началото като процес на отражение, процес на познание. Повтарям: Всичко това е така, понеже Светът е устроен на принципа на противоположностите.

Айнщайн тръгва с принцип на абсолютна относителност. И понеже абсолютната относителност е абсолютна неопределеност, абсолютна непознаваемост, той е принуден да отиде към Принципа на противоположностите, който е принцип на определеност на едната противоположност чрез другата. Т.е. прави системите противоположни, като в условието (текстовите данни) на задачата вкарва допълнително условие системите да са: едната неподвижна, а другата движеща се спрямо нея. Математиката следва стриктно поставените в текста на задачата условия. Тя е обективна и не разбира от шеги, метафори, басни (едно се говори, друго се разбира), респективно, не разбира, че Айнщайн е имал предвид неподвижна-подвижна системи само на ужким. Затова математиката, със своите правила, произтичащи от Принципа на противоположностите, извежда уравненията "Лоренцови трансформации" именно за двойката "реално неподвижна система" и "реално движеща се система" (представих това решение като Втора концепция). Изобщо, няма и не може да има уравнение, на което лявата страна да не е противоположна на дясната.

След като получава уравненията "Лоренцови трансформации", според които двете системи вече са различни, Айнщайн се връща към принципа на относителност, сменяйки само обозначенията на системите и така превръщайки едната ситуация на тяхно различие в нейната обратна, напълно равностойна ситуация на различие. Така ситуациите се получават хем различни хем тъждествени - каквато разлика се наблюдава от едната система към другата, абсолютно същата разлика се наблюдава и в обратната посока (представих това решение като Първа концепция). Оттук обаче няма как да не тръгнат несъобразности.

Показах не една и две такива, но ти г-н Герисъм, ги решаваше от раз, подобно на проба да си бръкнеш с крак във джоба!!

"Ха, какво се получи: няма значение кога и къде са се срещнали К' и К", резултатът е еквивалентне на разходката на К' до някъде и обратно за време по собствената си система t"2. Такава разходка демонстрира неравнопоставеността на системите - едната от тях не е инерциална през цялото време. "Парадоксът" на близнаците е решен :)"

Може ли след такава завидно "подробна Мара" в решението на примера да извъртиш тези общи приказки? Интерес представлява конкретния случай, а не на какво той е еквивалентен. Та коя от системите "не е инерциална през цялото време"?

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от kristofor на 12.06.14 21:11.</EM></FONT></P>

Редактирано от kristofor на 12.06.14 21:16.