Виж сега, не всичко дето лети се яде :)
Няма движение "огледален образ". Движението е промяна. Твоят "огледален образ" е само табелка, и то без съдържание - такова движение не съществува по дефиниция. Ти се опитваш да въведеш някаква разлика в системите, но най-неудачно е това да бъде чрез движението. Просто е невъзможно, независимо от тръшкането за това "огледално движение". Definiciqta na "dwivenie" ne go pozwolqwa. Друга трябва да е разликата, не по отношение на движение.
Защо? Равноправието на системите е принцип, въведен за да ограничи множеството възможни решения. Без принципи една физическа теория не може да се изгради: има безброй много кандидати за теории, взаимно изключващи се при това, описващи света. Принципите са допирните точки с реалността - те въвеждат ограничения и изхвърлят теориите, дето не съответстват на реалността по предсказания. Един принцип - принципът за скоростта на светлината - въвежда ограничения, но не достатъчно - отново съществуват безброй теории кандидати. Оказва се, че трябва да се въведе още поне един принцип, и това е принципът на относителността. Може да се докаже, че тези два принципа (плюс изискването за законите на Нютон да са верни в теорията) ограничава възможностите до една.
Ти обаче отхвърляш принципът за относителност, без да го замениш с друго. При това положение не можеш да създадеш една теория. Говориш ми за някакви скъсявания - сигурен ли си, че ще има скъсявания? Скъсяванията са следствие на СТО, наложени от принципът на относителност, теория без този принцип ти не си изградил, а и не може. Тогава от къде си сигурен коя система какви свойства трябва да проявява, за да получи табелката "подвижна"? Това не зависи от вкарването в оборот на кухата табелка "огледално движение".
Така че, преди да отхвърляш принципът за относителност, опитай да го замениш с нещо, за да видим следствията на новата теория. Но не в тая тема, тя е за СТО. Дотогава фантазирането на тая тема няма смисъл.
"Неравноправието идва от кръщаването на системите неподвижна-подвижна, което математиката закрепва в уравнения (Лоренцовите трансформации), тъй като тя не разбира от условности и уговорки, не разбира, че кръщаването неподвижна-подвижна е на ужким. "
За коя точно неравнопоставеност става дума? Защото това кръщаване не променя равнопоставеността по отношение на физическите закони - а само за такава равнопоставеност става дума в СТО Всичко друго различава системите, както и трябва.
"Под "(неподвижен метър) = (движещ се метър).b " разбирам:
(измерената дължина на метъра в неподвижната система) = (дължината на движещия се метър).b "
Чудесно, най-после малко здрав разум: табелката "неподвижна" система се въвежда по качеството на обект в нея - неподвижен в нея обект (метър). Аз от кога го разправям че това е единственият смисъл на "неподвижност", който ползва и Айнщайн?
Но независимо от това имаш грешка: дължината на движещият се обект в СТО е по-малка от тази на неподвижният. А друга теория ти не си въвел. Обратна е формулата - телата имат най-голяма дължина в системата, в която са в покой.
"Инерциална система K' (с часовник K') се движи надясно със скорост v към неподвижна система K (с часовник K), а, по същата права, инерциална система K" (с часовник K") се движи със скорост v наляво към K. Часовниците са напълно еднакви, а разстоянието K'-K е много по-малко от разстоянието K-K". В момента на съвпадане на началата на K'и K, техните часовници се пускат в ход. Следва среща на K' и K". В момента на съвпадане на началата на K' и K" часовник K" се сверява с часовник K'. Следва среща на часовник K" (носещ времето t') с часовник K и сравняване на времената t"=t' и t . Въпросът е кой от двата часовника ще е изостанал и защо? "
Добре. Нека часовниците във всяка система са поставени в началата на съответната система.
Среща се К и К', сверяваме часовниците. Това означава съвпадане на точката x'=x=0, t'=t=0.
За удобство отчитаме всички координати в К. Системата К' продължава надясно и в точката x1 (и в момент t1). се среща със системата К". Срещата е събитие 1 на координати x1,t1 в К. Координатите в К' са:
x' = (x - v.t)/b
t' = (t-v.x/c2)/b
Тъй като часовникът в системата К' е в началото, x'=0, имаме равенството:
0 = x-v.t, или x = v.t, което заместваме във второто уравнение:
t' = t.b, или с конкретните определени в К координати:
t'1 = t1.b
Толкова ще показва часовникът на К' в момента на срещата с К". Тъй като там се сверяват часовниците на К' и К", толкова ще показва и часовникът на К". Това ще му бъде началното показание.
Движението на К" е наляво. Срещата с часовника на К също е събитие 2, на координата (x,t)=(0,t2). В системата К" координатите на това събитие се определят чрез лоренцовите трансформации.:
x" = (x-x1 + v.(t-t1))/b
t"-t'1 = (t-t1 + v.(x-x1)/c2)/b
където x1 е координатата в К на срещата на К' и К" (стойността на началото на К' по x в момента t1) - не ни интересува колко е, може да се получи ако на някой му трябва от предните уравнения.
По-странният вид идва от това, че в момента на съвпадане на началата на системите К' и К" моментът не се приравнява на 0, а на t'1, и не съвпадат с началото на К.
Часовникът в К" отново е на x"=0, т.е. имаме
x-xk = -v.(t-t1), съответно
t"-t'1 = (t-t1).b
или ако заместим координатите на събитието 2:
t"2-t'1 = (t2-t1).b
и ако дозаместим t'1 с по-горната формула:
t"2 = (t2-t1).b + t1.b = t2.b
Тоест при среща на часовниците на К и К" в началото на К часовникът на К" ще има показанията t"2=t2.b според формулата по-горе.
Ха, какво се получи: няма значение кога и къде са се срещнали К' и К", резултатът е еквивалентне на разходката на К' до някъде и обратно за време по собствената си система t"2. Такава разходка демонстрира неравнопоставеността на системите - едната от тях не е инерциална през цялото време. "Парадоксът" на близнаците е решен :)
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|