"но ти не ми показа къде се заблуждавам в примера, който дадох за парадокс с времето"
Ти се заблуждаваш с много по-основни неща. За кое по-напред?
"1. Първа концепция (тази на СТО):
Пред нас са две абсолютно еднакви системи K и K' с относително движение между тях, снабдени с абсолютно еднакви (при относителен покой на системите) часовници и метри. Приемаме едната, да речем K , за неподвижна, а другата K' за движеща се спрямо K . Тогава, съгласно СТО, за наблюдател К реално ще се движи система K' с метър K', а за наблюдател K' в обратна посока реално ще се движи система K с метър K (т.е. за СТО тези движения са еднакво реални). Ето защо и за двете системи ще е налице един и същи резултат от сравняване на метрите, а именно: "
Ей, най-после нещо смислено.
"(неподвижен метър) = (движещ се метър).b "
Обратно: подвижният метър е по-къс,
(подвижен метър) = (неподвижен метър).b. Погледни формулите.
"Тогава за наблюдател К реално ще се движи система K' с метър K', а за наблюдател K' в обратна посока огледално (привидно, недействително) ще се движи система K с метър K"
Чисто дефиниционно сам се спъваш. Движението е промяна. Кинетичното движение е промяна на разстояние във времето. Някаква идея как това привидно движение може да го различиш от реалното? Ти от къде мислиш че се е пръкнал принципът на относителност? Именно, от безплодните опити да се установи някаква привидност. Ами замисли се, другата система отговаря на всички условия за движение - дистанцията между нейното избрано начало и началото на К' се мени. Привидно ли се мени? Друг път, опъваш реална рулетка и гледаш има ли привидности. Движение има, и то е реално.
Всъщност ти се опитваш да тръгнеш от сбъркани разсъждения - ако принципът на относителността не е в сила, то системите няма да са равннопоставени. Ама естествено, промяната на един принцип създава съвсем друга теория с други закономерности. Въпросът е обаче, какви основания имаме да отхвърлим принципът на относителност? Абсолютно никакви. Няма никакви експериментални съмнения за това, а опитът на Майкелсън е само поредната подкрепа за него - с никакви експерименти, дори електромагнитни (както в случая), не може да се установи абсолютно движение (демек формата на законите не зависи от такъв параметър)..
Ще ти дам един жокер. Ако по скъсяването на дължините можеше да се установи коя система се движи, то същото може да се случи и по удължаването на времевите интервали. За разлика от скъсяването на дължините, времевите интервали са много добре изучена експериментално област. И няма грам отклонение спрямо предсказанията на СТО.
Какъв е смисълът тогава да се обсъжда друга теория, която нарушава принципът на относителност? Нали обсъждаме СТО?
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|