"Аха, даваш заден ход, ама не искаш да си го признаеш."

Давам напред! (но ти не ми показа къде се заблуждавам в примера, който дадох за парадокс с времето).

След въведените от Айнщайн "за удобство" уточнения се очертават две концепции, както следва:

1. Първа концепция (тази на СТО):
Пред нас са две абсолютно еднакви системи K и K' с относително движение между тях, снабдени с абсолютно еднакви (при относителен покой на системите) часовници и метри. Приемаме едната, да речем K , за неподвижна, а другата K' за движеща се спрямо K . Тогава, съгласно СТО, за наблюдател К реално ще се движи система K' с метър K', а за наблюдател K' в обратна посока реално ще се движи система K с метър K (т.е. за СТО тези движения са еднакво реални). Ето защо и за двете системи ще е налице един и същи резултат от сравняване на метрите, а именно:

(неподвижен метър) = (движещ се метър).b
(метър К) = (метър K').b и (метър K') = (метър К).b

Двете ситуации са абсолютно тъждествени и по нищо не могат да се различат една от друга.

2. Втора концепция
Пред нас са две абсолютно еднакви системи K и K' с относително движение между тях, снабдени с абсолютно еднакви (при относителен покой на системите) часовници и метри. Приемаме едната, да речем K , за неподвижна, а другата K' за движеща се спрямо K . Тогава за наблюдател К реално ще се движи система K' с метър K', а за наблюдател K' в обратна посока огледално (привидно, недействително) ще се движи система K с метър K (т.е., при направеното противопоставяне на системите, вече едното движение е реално, а другото огледално). Ето защо за двете системи ще са налице два различни резултата от сравняване на метрите, а именно:

(реално неподвижен метър) = (реално движещ се метър).b
(реално движещ се метър) = (реално неподвижен метър)/b
(метър К) = (метър K').b и (метър K') = (метър К)/b

Или който наблюдател измери резултат: (неговия собствен метър) = (другия метър)/b , значи именно системата на този наблюдател се движи.

Ако втората концепция е вярна, значи движението и покоят са различни състояния, което положение трябва да може да се установи опитно – изключително голям въпрос, изискващ предварителни разяснения и, главно, да бъде решен въпросът с втория постулат.