"Системите по дефиницията на задачката, която разглеждаме, са различими и нетъждествени - те са взаимоподвижни. Две взаимоподвижни системи не могат да са тъждествени по принцип - координатите на едно събитие се изразява в тях по различен начин. Равнопоставеност не е еквивалентно с неразличимост и тъждественост. Опитай малко да си обогатиш речника, щото с тая бледа картинка нямаш шанс по теми свързани изобщо с физика."
"След като са взаимоподвижни, значи са различни. Табелките са за удобство, пък си ги има изначално - взаимоподвижните системи са различни по начало."

Що за свободни съчинения, що за крещящ логически произвол, що за волно хвърчащи налъми!? Изглежда като да сме попаднали на много лоша патология – някаква трагикомична, но явна нередовност, мъчеща се на всяка цена да нагоди същността на СТО към нещо, което тя очевидно не е. Изобщо, как може такова невежество? Как да го коментирам? И заслужава ли си? Повтарям, пред очите ни тече операция по препозициониране в противоположната посока на сърцевината на СТО, като, в същото време, категорично се отрича това действие!

В статията си от 1905г Айнщайн прави четири страници доказване, че, при относителното движение на системите, няма никакво значение дали скоростта е (v) или (–v), че двете са едно и също, че ситуацията с (v) е абсолютно тъждествена на ситуацията с (–v) (тъкмо този факт прилагам в дадения пример за времеви парадокс в предния пост, който пример наподобява парадокса с близнаците).

Въпросът е защо големият учен полага толкова усилия да докаже тази тъждественост? А отговорът е повече от ясен и еднозначен: Защото в противния случай системите ще се различават, ще се вижда коя коя е и принципът на относителност ще се обезсмисли, "ще отиде на кино". Толкова по тези безумни твърдения, макар че въпросните "Герисъмки" търпят по-обстойна и още по-остра критика.

Сега ето какво казва заглавието на параграф 3 на същата статия:

§ 3. Теория преобразования координат и времени от покоящейся системы к системе, равномерно и прямолинейно движущейся относительно первой

Както вече обърнах внимание, Теорията третира само и единствено прехода от неподвижната в движещата се система...третира само и единствено стъпка 1 – издигане на теза в неподвижната система, и стъпка 2 – намиране на антитезата откъм движещата се система. При нея липсва стъпка 3 – обратния, синтезния преход-връщане в неподвижната система. С една забележка обаче. Тя осъществява тази стъпка 3 – прехода-връщане от движещата се в неподвижната система, само за съотнасянето на дължините...прави го по математически път, който стои извън нейните трансформационни уравнения. Докато съотнасянето на времената и масите си остава на позицията на стъпка 2. Така се получава един микс от различни по познавателно съдържание инструменти, с който работи СТО, и който води до нейната неадекватност по отношение на условието за запазване формата на законите.